Зелето не е от най-капризните зеленчукови култури, но не липсват и проблеми като промяната в цвета на листата, които са сигнал за нападения и болести. В обикновените случаи листата на здравото зеле са обагрени в различни оттенъци на зеленото в зависимост от възрастта и сорта.
Често обаче се наблюдава пожълтяване и повяхване на листата, а понякога те придобиват и по-мистериозни краски – в червеникаво, лилаво или синьо. Тази цветна „дъга“ подсказва, че зелето е болно.
Какви са причините и как да се отстранят?
Най-очевидната причина би могла да бъде недостиг на влага, особено в топло време. Да, такъв вариант е много вероятен, но и лесно поправим – промяна на графика за поливане. За съжаление причините за промяната в цвета на листата могат да бъдат и други – много по-сериозни.
Една от причините би могла да се дължи на нашествие в градината на вредители, роящи се насекоми-вредители или личинки, които в процеса на своята жизнеспособност изгризват подземните части на растенията. Това могат да бъдат попови прасета, нематоди, личинки на майски бръмбари или бръмбари полски ковачи /скоклювци/. Увреждането на кореновата система на растенията неизбежно води до потискане в развитието на надземните части – стъбла и листа, в резултат на което те губят тургора и променят цвета си.
Причина за загубата на листа при зелето могат да бъдат не само подземните вредители. Появата на жълто-какафяви петна по листата, пожълтяването и повяхването често са дело на летящи вредители, или техните ларви. Листни въшки, гъсеници, голи охлюви, дългоноски, зелеви молци и други вредители активно се хранят с листата, нарушават тяхната съдова система, което при масово заразяване води до увяхване и изсъхване.
Какво може да се предприеме?
Внимателно наблюдение, установяване на причините и борба с вредителите. Необходими са комплексни методи за борба, включващи и профилактични мероприятия, и ръчно отстраняване на вредителите и личинките им / когато това е възможно/, и поставяне на капани, както и използването на химически средства.
Фузариум по зелето
Болестта се причинява от гъбички от рода Fusarium. Признаците на това заболяване са хлороза между жилките на листата, а по-късно и потъмняване на жилките, загниване и изсъхване. Фузариозата поразява и разсада, и възрастните растения. Развива се предимно при топло време, засушаване и последващо обилно поливане. Защитата се основава на агротехническите средства и фунгицидите, а също и отглеждането на сортове, които са устойчиви на болестта. Сеитбооборотът е задължителен.
Кила /гуша/
Друго заболяване, което води до пожълтяване и увяхване на листата на зелето е гъбичното заболяване кила /гуша/. В резултат на паразитирането на гъбичката по кореновата система се появяват туморни образувания и деформации, които затрудняват абсорбирането на вода и хранителни вещества. През пукнатините проникват микроорганизми, които предизвикват загниване. Зелките остават дребни и рехави или изобщо не се развиват.
Мерките за защита предвиждат изнасяне на заболелите растения извън участъка и унищожаване, третиране на почвата с фундазол 0,15% и пероцин 0,4%. Болните растения не бива да се дават за храна на животните.
Защо се появяват червени и сини листа?
При недостиг на азот много често се наблюдава как зелевите листа избледняват, а по-късно почервеняват или посиняват /по-рядко/ от долната страна. Както е известно, именно азотът е този, който влияе за нормалното израстване на вегетативната маса и зеления цвят на растенията. Проблемите възникват при студено и дъждовно време, вследствие на което отслабва действието на микроорганизмите и престава да постъпва азот в растенията. Подхранването с азотосъдържащи торове изменя ситуацията, но не трябва да се забравя, че излишният азот през втората половина от вегетацията намалява устойчивостта към бактериални и гъбични заболявания.
На какво се дължи наситено виолетовият цвят на листата?
В този случай вина има фосфорът, но по-точно неговият недостиг. Фосфорният глад отслабва развитието на растенията и забавя образуването на глави. Листата растат бавно, потъмняват рязко, превръщайки се от зелени във виолетови, а по-късно стават жълти и изсъхват по периферията. Най-често от фосфорно гладуване страдат растенията, които се отглеждат на песъчливи и глинесто-песъчливи кисели почви.
