Зелевите култури изискват оптимално торене

03-07-2007 г. Зелето е култура, образуваща голяма растителна маса за сравнително къс вегетационен период и количеството на изнасяните от почвата хранителни вещества е по-голямо отколкото при други култури. За да се развива добре, е необходимо да се засажда на богати почви с неутрална или близка до нея почвена реакция. При кисели почви преди засаждане се варува. Изискванията на зелето към азота и калция са високи. При недостиг на азот листата издребняват и пожълтяват, като започват от най-долния слой. Зелката, която се формира, остава малка. Качеството на продукцията зависи от наличието на фосфор и калий. При недостиг на фосфор свиването на зелките се забавя, листата остават дребни и виолетово оцветени. При недостатъчно количество на фосфор и калий в почвата зелките са рехави и бързо се развалят при консервиране. Само при използването на минерално и органично торене е възможно получаването на високи добиви и продукция с добро качество. От насоката на отглеждане на зелето зависят количествата и сроковете на внасяне на торовете. В личните стопанства се отглежда ранно, средно ранно и късно зеле, но по-големи площи се засаждат с късно зеле, което освен за консумация в прясно състояние служи и за приготвяне на туршии и кисело зеле. Органичните торове повишават ефекта от минералните При отглеждането на зеле много добър ефект има от приложението на органични торове, които освен директното си въздействие повишават и ефективността на действие на минералните торове. При ранното пролетно зеле оборският тор се внася през есента с норма от 2-3 т на декар заедно с половината от годишната торова норма на фосфора (около 10 кг P2O5 на декар) под формата на троен суперфосфат и калия (8 кг K2O) като калиев хлорид. По време на подготовката на почвата за засаждането на разсада рано напролет се прилагат 10 кг азот, 10 кг P2O5 и 6 кг K2O на декар. След това се извършват две вегетационни подхранвания с по около 6 кг азот (активно вещество) на декар под формата на амониев нитрат - най-често преди първото окопаване и около 20-30 дни след разсаждането. При зелето за средно ранно и късно производство не се използва оборски тор, тъй като обикновено се засажда след предшественици, които са били наторени (ранни картофи, ранни домати н др). Най-често при подготовката на почвата на декар се внасят 10-30 кг азот (активно вещество) под формата на карбамид, 20-25 кг фосфор н 10-15 кг калий. След разсаждането зелето се подхранва двукратно с по около 6 кг азот (а.в.) на декар с амониев нитрат. Добър ефект има и от вегетационното приложение на оборски тор чрез шербетуване (разтваряне във вода), последвано от поливка. Не бива да се закъснява с внасянето на азотните торове, тъй като по този начин се удължава вегетационният период, забавя се свиването на зелките, а качеството на продукцията се понижава. Цветното зеле има висока потребност от калий Цветното зеле използва по-слабо хранителните вещества, внесени с торовете, в сравнение с главестото. Поради тази причина изискванията му към торенето и особено към снабдяването с азот са значително по-високи. Особено важна е добрата запасеност с азот в началните фази от развитието му. По-късно, през периода на формиране на главата се повишава нуждата от калий. Най-често цветното зеле се отглежда като втора култура след предшественик. При подготовката на почвата през лятото се внасят около 4 т добре угнил оборски тор, 6 кг азот, 10 кг фосфор и 12 кг калий (а.в.) на декар. През вегетационния период се подхранва на два пъти с по 15-20 кг амониев нитрат на декар. Количеството на азотния и калиевия тор трябва да се повиши, когато не е приложен оборски тор преди разсаждането.