При бързо приемане на новия закон за превенция от неблагоприятни климатични събития в земеделието, известен още като „закон за борба с градушките“, още от 2019 година в действие ще влезе ново държавно предприятие, което да поеме функциите на сегашната Изпълнителна агенция „Борба с градушките и да разшири обхвата за защита на площите.
До този момент противоградните защитни системи покриват едва една трета от обработваемите земи в страната, докато в бъдеще този размер ще достигне 90 милиона декара, така че да обхванат сто процента от земеделските земи, се посочва в мотивите към проектозакона, който е качен за обсъждане на страницата на министерството на земеделието.
Целта е да се постигне защита върху обработваемите земи (за които не са налице забрани и ограничения от различно естество), както и урбанизирани територии, за които съществува техническа възможност – Велико Търново, Ловеч, Габрово, Русе, Търговище, Шумен, Разград, Силистра, Добрич, Варна, Бургас, Ямбол, Кърджали, Смолян, Благоевград, Кюстендил, Перник, София.
Разширяването на обхвата ще се постигне чрез следните способи:
доизграждане на системата за наблюдение за опасни явления, с разполагане на 4 допълнителни радарни станции, което ще позволи получаване на радарна информация за територията на цялата страна;
въвеждане в експлоатация на нови ракетни площадки и командни пунктове, с цел доизграждане и уплътняване на системата за ракетна защита;
осъвременяване на материално-техническата база на съществуващите ракетни площадки;
въвеждане на самолетен способ за борба с градушките и преразпределение на валежите.
Дейността на предприятието ще се осъществява на основата на споделено финансиране между държавата, земеделските стопани и застрахователните компании.
В обхвата на задължените лица ще попаднат само земеделски стопани, които обработват земя и трайни насаждения, заявени за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ. От кръга на задължените лица са изключени собствениците или ползвателите на пасища, мери и ливади. По данни за кампания 2016 г. за прилагането на Схемата за единно плащане на площ, земеделските стопани, които обработват земя и трайни насаждения, са 61 473.
По прогнози на министерството на земеделието общият бюджет, който трябва да се използва за борба с градушките през 2018 г., ще бъде 15,7 млн. лв., при 13,7 милиона през миналата година.
С въвеждането на самолетния способ и с разширяването на обхвата финансирането на тези дейности през 2019 г. и 2020 г. ще бъде 28 млн. лв. От тях 13,5 милиона лева трябва да бъдат осигурени от земеделските производители, 8,5 млн.лв. – от бюджета и останалите 6 млн. лв. – от застрахователните премии.
Участието на застрахователния сектор във финансирането на системата за противоградова защита има своите основания, въпреки че делът на селскостопанското застраховане в общия застрахователен пазар на страната е незначителен – под 1%, се посочва в мотивите към закона.
Защитата на почти цялата територия на страната, включваща и самолетен способ, гарантира превенция срещу градушки и върху урбанизираните територии, което би понижило съществено риска от поражения от градушки и съответно размера на изплащаните от застрахователни компании обезщетения. Така като основа за определяне на размера на привлечените от застрахователния сектор средства може да бъде заложен процент от премийния приход на застрахователните компании по застраховки по класове „Сухопътни превозни средства (без релсови превозни средства)“, „Пожар и природни бедствия“ и „Щети по имущество“.
По данни на Изпълнителната агенция „Борба с градушките“ за последните пет години като резултат от проведените въздействия средногодишно се опазва земеделска продукция на стойност около 88 млн. лева средногодишно, при защитавана около 1/3 от обработваемата площ в страната – или приблизително 11 млн. дка
С приемането на законопроекта се предвижда при пълно покритие на защитата опазената от градушки земеделска продукция да бъде на стойност над 260 млн. лева годишно.
Ефектът за държавата при въвеждането на споделено финансиране на разходите за превенция от неблагоприятни климатични събития в земеделието ще се изразява в намаляване на средствата, които се предоставят от държавния бюджет за осъществяване на тази дейност, спрямо досега осигуряваните.
Същевременно опазването на продукция за над 260 млн. лева годишно от градушки би допринесло за подобряване на устойчивостта на аграрния отрасъл и за нарастване на създадената в земеделието брутна добавена стойност. Може да се очаква и ръст на данъчните приходи от земеделски дейности, е записано в мотивите към закона.
В повечето страни, в които се осъществява превенция срещу градушки, системите за защитата са изградени по инициатива на заинтересованите страни – земеделски производители, местни власти, застрахователи и други субекти, под формата на доброволно създадени сдружения на локално ниво.
Държавите подпомагат частично дейността на сдруженията, като им предоставят метеорологична и статистическа информация, специализирано оборудване и т. н. Финансирането на извършваната от сдруженията противоградова защита се осигурява чрез заплащане на такси от техните членовете. В някои държави (Унгария, Франция и др.) част от таксата се покрива от националния бюджет под формата на държавна помощ.
Основно се прилагат три способа за защита срещу градушки:
ракетен - България, Сърбия, Русия, Хърватия;
самолетен - Германия, Австрия, Гърция;
наземни генератори - Франция, Унгария, Испания.
За нуждите на противоградовата защита към осемте регионални дирекции на Изпълнителната агенция „Борба с градушките“ са изградени девет командни пункта с 200 ракетни площадки. Защитата се осъществява с ракети, доставящи реагент сребърен йодит в облаците.
Съществуващата система защитава 17,3 млн. дка от територията на страната, в това число 10,6 млн. дка обработваеми земи, трайни насаждения и площи със смесено земеползване.
В Северна България защитаваната територия обхваща равнинната част на областите Видин, Монтана, Враца, част от област Плевен и част от община Луковит. В Южна България е обхваната територия в Горнотракийската низина в областите Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Сливен, част от община Димитровград в област Хасково и част от община Ямбол.
