Министерството на земеделието е поело ангажимент пред българските фермери да преговаря с европейски застрахователни дружества, които биха могли да се включат във финансирането на борбата с градушките. Това съобщиха зърнопроизводители по повод предстоящия закон, който се очаква да влезе в сила от 2019 година и планира цялостно преструктуриране на Изпълнителната агенция за борба с градушките.
Според този закон държавата планира да разшири покритието на страната срещу градушки, като освен наземното обстрелване с ракети се въведе и самолетния способ. Целта е от следващата година противоградната защита да обхване почти цялата обработваема земя в страната вместо една трета, каквото е сегашното положение.
Проблемът е във финансирането, тъй като подобна мащабна операция би поела значителни средства. До този момент борбата се води само със средства от националния бюджет. Годишно се отпускат между 10 и 12 млн. лв. за ракети и още 6 милиона лева държавна помощ за обезщетение на пострадалите, като последните се дават само за напълно унищожени ниви.
Ако се въведе и самолетното обстрелване, освен държавата във финансирането трябва да участват и земеделските производители. Европейската и световна практика показва, че във фонда срещу градушките се включват и застрахователните компании. Именно затова в проектозакона, който се очаква да бъде пуснат до края на седмицата, е включена възможността част от застрахователните премии да се пренасочват за финансиране на тази борба. Мотивът е, че природните стихии и градушките поразяват не само земеделските площи, но и населите места.
Само преди две седмици унищожителната градушка над Кнежа и Левски засегна близо един милион декара със земеделска продукция, припомни пред Синор.БГ Георги Милев от управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите. От тях 100 хиляди декара са напълно пропаднали. За да спасят положението, фермерите тепърва ще трябва да презасяват с пролетници, коментира фермерът.
При участие и на застрахователи в бъдещото финансиране на борбата с градушките земеделските производители ще трябва да заделят по 50 стотинки на декар, за да получат нужната защита. Тъй като българските застрахователи отказват участие в подобен пул, се налага да се преговаря с европейски дружества. В противен случай участието от страна на фермерите би трябвало да се повиши, което е твърде необосновано при сегашните цени на земеделската продукция.
Проблемът ще продължи да се дискутира при обсъждането на новия проектозакон, чието начало се очаква до дни с качването на проекта на страницата на министерството на земеделието.