Начало » Важно за фермера » Растениевъдство
21.05.2018 г.

Тънкости при отглеждането на нахут

Практика
Тънкости при отглеждането на нахут

sinor

Нахутът е една малко проблемна за отглеждане и позабравена култура. Той е сред най-богатите на белтъчини растения, като съдържа също въглехидрати и малко мазнини. Това го прави подходяща храна за хората. Стъблата и листата на нахута също са богати на белтъчини, което пък ги прави добър фураж за животните, но не трябва да се използват в сурово състояние, а добре изсушени. В зелената маса съдържанието на оксалова, лимонена и ябълчна киселина е много високо.

Нахутът е сухоустойчива култура, което го прави подходящ за региони, в които сушата е лимитиращ фактор.

В зависимост от агротехническите условия, валежите и качествата на почвата добивите варират от 120-200 кг от декар.

Нахутът не изисква почви с високо качество, с изключение на това, че не харесва особено тежката почва. Тъй като кореновата система е дълбока, песъчливите почви са по-благоприятни. Нивото на киселинност pH трябва да бъде между 6 и 9, а по-ниските стойности увеличават вероятността от гъбични заболявания.

Нахутът се нарежда сред най-студоустойчивите бобови култури. Семената поникват при температури от 2 градуса, а растенията могат да издържат студове до минус 8-10 градуса. При снежна покривка до 5 см могат да издържат до температури от минус 22-25 градуса. Ако температурата на почвата по време на засаждането е прекалено ниска кълняемостта се забавя.

Проблеми с високата температура при нахута могат да възникнат само когато е над 40 градуса. Нахутът не харесва много влажност и дъждове. Засаждането -ранна пролет. За нашите климатични условия най-благоприятно е края на февруари и началото на март.

Почвата се подготвя още след освобождаване от предшественика. В сеитбообращението се редува със зимни житни култури, но добри предшественици могат да бъдат също и царевица, картофи, памук. Той е отличен предшественик, защото освобождава рано площта за следващата култура и я обогатява. Не трябва да се засява повторно и да се отглежда като монокултура.

Нуждите на нахута от азот не са големи, но е препоръчително с есенната обработка да се внасят 25-30 кг на декар суперфосфат, а при по-бедни и леки почви е желателно торене с калиев сулфат – 12-15 кг на декар.Нахутът понася добре торенето с органични торове, но когато не се внасят такива е приемливо с пролетната обработка да се внесат 8-10 кг на декар амониева селитра.

Основният проблем при отглеждането на нахут е борбата с плевелите. Реколтата се прибира 100-150 дни след засаждането. Узряването е дружно и доколкото проблеми с разпукването не съществуват, то забавянето при събиране не създава проблеми.

Най-сложният въпрос остава борбата с плевелите.

В какво се състои сложността?

От практиката:

1. При нахута не съществува нито един надежден хербицид за широколистните плевели. Всички хербициди, които се ползват при останалите бобови култури /фасул, грах, соя/ срещу широколистните плевели забавят развитието на нахута, а понякога водят до пълното му унищожение.

2. Нахутът е много чувствителен към остатъчното действие на някои хербициди /например, с действащо вещество метсулфуронметил/, което се използва при отглеждането на предшестващите култури.

3. Наличието на голямо количество вегетиращи култури може да доведе до значително снижаване на количеството и качеството на нахута.

Как да се минимизира действието на плевелите?

От практиката:

1. Нахутът да се засява на възможно най-чисти от плевели площи. Борбата с плевелите трябва да започне при предшествениците, но в тази борба хербициди с продължителен ефект не трява да се използват.

2. Да се избягва засяването на площи с преобладаващи многогодишни плевели. Ако все пак има остатъци от такива борбата трябва да се води след прибиране на предшественика. В допълнение към механичната обработка може да се извърши третиране с глифозат.

3. Най-ефективния начин е механичната борба с плевелите.Първото брануване е желателно да се извърши преди поникване на нахута. Второто и последващи бранувания могат да се извършат когато нахутът е достигнал височина от 5-6  сантиметра, за да не бъде засипан. За предпочитане е брануването да се извършва с пружинна брана.

4. Ако през втората половина на вегетацията, по някакви причини, се появят плевели / за да не се отрази негативно на качеството/ може да се окаже необходимо обработването с десиканти.

Една от хубавите черти на тази култура е и тази, че не се нуждае от  специално оборудване за нейното отглеждане – може да се използва същото като за зърнените култури.

 

Тънкости при отглеждането на нахут
15351

Коментари (0)

Моля отбележете, че не сте робот.

Последни материали
Виж
Семинар за стопанисване на кестеновите гори се проведе в Благоевград
Президентът Румен Радев ще ръководи българската делегацията за участие в Конференцията по климата в Катовице
Правителството доплати 4 374 000 лв. за противоградови ракети
България ще участва за 30-ти път с национален щанд на изложението „Зелена седмица Берлин 2019“
Решения на Министерския съвет
По 40 лева коледни бонуси за пенсионерите
Пресаждане на флокс паникулата – защо и кога
Свързани материали
Виж
Икономически ефективни стопанства
Нахутът сменя соята и граха в протеиновите култури
Ще отглеждате ли нахут, запретвайте ръкави
Ще отглеждате ли нахут, запретвайте ръкави
Турция отмени митото върху вноса на нахут до края на сезона
Нахутът е добър предшественик, богат на витамини
Приятели на SINOR.bg:  Стоматолог, София | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2018

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам