Начало » Важно за фермера » Растениевъдство
21.05.2018 г.

Тънкости при отглеждането на нахут

Практика
Тънкости при отглеждането на нахут

sinor

Нахутът е една малко проблемна за отглеждане и позабравена култура. Той е сред най-богатите на белтъчини растения, като съдържа също въглехидрати и малко мазнини. Това го прави подходяща храна за хората. Стъблата и листата на нахута също са богати на белтъчини, което пък ги прави добър фураж за животните, но не трябва да се използват в сурово състояние, а добре изсушени. В зелената маса съдържанието на оксалова, лимонена и ябълчна киселина е много високо.

Нахутът е сухоустойчива култура, което го прави подходящ за региони, в които сушата е лимитиращ фактор.

В зависимост от агротехническите условия, валежите и качествата на почвата добивите варират от 120-200 кг от декар.

Нахутът не изисква почви с високо качество, с изключение на това, че не харесва особено тежката почва. Тъй като кореновата система е дълбока, песъчливите почви са по-благоприятни. Нивото на киселинност pH трябва да бъде между 6 и 9, а по-ниските стойности увеличават вероятността от гъбични заболявания.

Нахутът се нарежда сред най-студоустойчивите бобови култури. Семената поникват при температури от 2 градуса, а растенията могат да издържат студове до минус 8-10 градуса. При снежна покривка до 5 см могат да издържат до температури от минус 22-25 градуса. Ако температурата на почвата по време на засаждането е прекалено ниска кълняемостта се забавя.

Проблеми с високата температура при нахута могат да възникнат само когато е над 40 градуса. Нахутът не харесва много влажност и дъждове. Засаждането -ранна пролет. За нашите климатични условия най-благоприятно е края на февруари и началото на март.

Почвата се подготвя още след освобождаване от предшественика. В сеитбообращението се редува със зимни житни култури, но добри предшественици могат да бъдат също и царевица, картофи, памук. Той е отличен предшественик, защото освобождава рано площта за следващата култура и я обогатява. Не трябва да се засява повторно и да се отглежда като монокултура.

Нуждите на нахута от азот не са големи, но е препоръчително с есенната обработка да се внасят 25-30 кг на декар суперфосфат, а при по-бедни и леки почви е желателно торене с калиев сулфат – 12-15 кг на декар.Нахутът понася добре торенето с органични торове, но когато не се внасят такива е приемливо с пролетната обработка да се внесат 8-10 кг на декар амониева селитра.

Основният проблем при отглеждането на нахут е борбата с плевелите. Реколтата се прибира 100-150 дни след засаждането. Узряването е дружно и доколкото проблеми с разпукването не съществуват, то забавянето при събиране не създава проблеми.

Най-сложният въпрос остава борбата с плевелите.

В какво се състои сложността?

От практиката:

1. При нахута не съществува нито един надежден хербицид за широколистните плевели. Всички хербициди, които се ползват при останалите бобови култури /фасул, грах, соя/ срещу широколистните плевели забавят развитието на нахута, а понякога водят до пълното му унищожение.

2. Нахутът е много чувствителен към остатъчното действие на някои хербициди /например, с действащо вещество метсулфуронметил/, което се използва при отглеждането на предшестващите култури.

3. Наличието на голямо количество вегетиращи култури може да доведе до значително снижаване на количеството и качеството на нахута.

Как да се минимизира действието на плевелите?

От практиката:

1. Нахутът да се засява на възможно най-чисти от плевели площи. Борбата с плевелите трябва да започне при предшествениците, но в тази борба хербициди с продължителен ефект не трява да се използват.

2. Да се избягва засяването на площи с преобладаващи многогодишни плевели. Ако все пак има остатъци от такива борбата трябва да се води след прибиране на предшественика. В допълнение към механичната обработка може да се извърши третиране с глифозат.

3. Най-ефективния начин е механичната борба с плевелите.Първото брануване е желателно да се извърши преди поникване на нахута. Второто и последващи бранувания могат да се извършат когато нахутът е достигнал височина от 5-6  сантиметра, за да не бъде засипан. За предпочитане е брануването да се извършва с пружинна брана.

4. Ако през втората половина на вегетацията, по някакви причини, се появят плевели / за да не се отрази негативно на качеството/ може да се окаже необходимо обработването с десиканти.

Една от хубавите черти на тази култура е и тази, че не се нуждае от  специално оборудване за нейното отглеждане – може да се използва същото като за зърнените култури.

 

Тънкости при отглеждането на нахут
14425

Коментари (0)

Моля отбележете, че не сте робот.

Последни материали
Виж
Oт 1 октомври ДФЗ приема документи за кредит за семена и торове
Обява
Аграрният университет в Пловдив обявява конкурс за преподавател по български език
Наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“
Инспектор по храните от Елхово е хванат с подкуп
Осъдиха гробар за измама с кости на покойници
Министерство на земеделието, храните и горите
Втора дискусия по закона за поземлените отношения
Собственикът на имота не е задържан по здравословни причини.
Оръжия, гранати и заготовки на бомби откриха в къща в село Манастирище, общ. Хайредин
Свързани материали
Виж
Икономически ефективни стопанства
Нахутът сменя соята и граха в протеиновите култури
Ще отглеждате ли нахут, запретвайте ръкави
Ще отглеждате ли нахут, запретвайте ръкави
Турция отмени митото върху вноса на нахут до края на сезона
Нахутът е добър предшественик, богат на витамини
Приятели на SINOR.bg:  Стоматолог, София | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2018

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам