След като две поредни години земеделците пробваха да отглеждат соя и фуражен грах като протеинови култури, тази пролет фермерите от Северна България са се ориентирали към нахута, съобщиха за Синор.БГ производители от региона. Бобовото растение е сред най-старите култивирани зеленчуци в света и е основна храна в арабската, индийска и средиземноморска кухня.
По предварителни проучвания търсене на нахут (известен още като леблебия и страгали) има в Турция, Близкия Изток и държави от Северна Африка. Именно затова фермерите могат да разчитат и на добра реализация на продукцията.
Нахутът е сравнително лесен за отглеждане, като добивите от декар се движат около 190-200 кг. Семената узряват за три месеца, като по време на отглеждането културата не е претенциозна. Единственият проблем е сушата, затова и в Южна България рискът за засаждането й доста голям, но пък добивите при суша са по-високи, отколкото при останалите протеинови култури.
Семената на нахута съдържат около 23-25 на сто протеин и всички незаменими аминокиселини. Белтъкът им е физиологически пълноценен и не отстъпва на соята, а по съдържание на лизин го превъзхожда. Нахутените семена имат по-добра смилаемост и по-високи хранителни качества от тези на граха, фасула и лещата, затова са отлична храна и за хората, и за селскостопанските животни.
Посевната норма е 8-10 кг/дка, или 35 000-40 000 кълняеми семена на декар. Веднага след сеитбата се валира, ако няма достатъчно влага в почвата за поникването. Грижите през вегетацията се състоят в борба с плевелите и чернилката, като се използват хербициди.
Поради настъпилите през последните години засушавания нахутът може да се използва и отглежда в засушливите райони на страната, като дава по-високи добиви от граха, фасула, лещата, соята. Не е взискателен към почвата. Вирее на бедни почви с ниско хумусно съдържание и по-лек механичен състав.
Като протеинова култура е добър предшественик за пшеница, ечемик и др. зърнено-житни култури. По линия на допълнителните плащания от декар стопаните получават по 26 лева.
