Резултати от третото проучване за двойния стандарт при храните

Приключи изпълнението на третия етап от проучването за наличие на феномена "двоен стандарт" при предлаганите храни на българския и европейския пазар, извършено от Българската агенция по безопасността на храните (БАБХ), съвместно с Министерство на икономиката и Национален център за опазване на общественото здраве и анализи. БАБХ предоставя обобщен анализ на извършените сравнения на информацията от етикетите и резултатите от сензорните и физикохимичните изпитвания на продуктите, съобщиха от БАБХ.

За извършване на проучването за феномена „двоен стандарт” при храните в Република България бяха събрани 53 двойки аналогични продукти, взети от европейския (Германия, Австрия, Италия и Чехия) и българския пазар.

Анализираните храни са от следните групи:

Чрез външно сравняване и анализ на етикетите са оценени всички аналози.  При 40 от тях информацията от етикетите е идентична, а при 13 са констатирани различия в представената информация по отношение на състав и/или хранителна стойност и външен вид.

Извършени са сравнителни изпитвания в акредитирани лаборатории по различни показатели:

- органолептични показатели (сензорен анализ) – 28 двойки, като 5 двойки показват различия;

- физикохимични изпитвания –  22 двойки, като 1 двойка показва различие;

- анализ на съдържанието на различни специфични съставки:

- какао в шоколадови храни – 2 двойки, като 1 двойка показва различие;

- немлечни мазнини – 1 двойка, не се констатирани отклонения.  

ОПИСАНИЕ НА КОНСТАТИРАНИТЕ РАЗЛИЧИЯ:

1. При суха смес за палачинки са използвани различни съставки.

- В продукта от България има глюкозен сироп, яйчен прах,  сгъстител гума гуар (Е412), а в този от ЕС няма.

- В продукта от ЕС има сухо обезмаслено мляко, брашно от лупина и набухватели (натриев хидрогенкарбонат и пирофосфати), а в този от България  няма.

Има различие във вида и качеството на опаковките на двата аналога. Опаковката на продукта от БГ е щампован, затворен влагоустойчив хартиен плик със сместа, а тази на продукта от ЕС е под формата на луксозно щампована картонена кутия, в която е поставен затворен плик от влагоустойчива хартия със сместа.

2. При разтворим зеленчуков бульон има различия в описанието на съставките и значителна разлика в хранителната информация, вкл. енергийната стойност при двата продукта.

- в продукта от България количеството на изсушените зеленчуци е 5,7%, но състава му е само от морков, лук и целина, а в този от ЕС сухите зеленчуци са 3,5% но състава е по-разнообразен – освен морков, лук и целина в бульона има спанак и домат;

- в продукта от България има хидролизиран растителен протеин, а в този от ЕС такава съставка не е посочена;

- в продукта от България има къри, а в този от ЕС черен пипер;

- количеството на малтодекстрин, царевично нишесте и палмовата мазнина е различно, съгласно информацията на етикета;

- в 100 g от продукта от България е вложена 10,1 g повече сол в сравнение с аналога от ЕС. Това различие се откроява при различията в хранителната информация на двата аналога.

3. При сирене тип „моцарела“ се установява разлика в цвета и вкуса на продуктите. В българския аналог има наличие на шупли в разрезната повърхност и наличие на утайка в саламурата, които липсват при европейския. На етикета на българския аналог е обявено нетно количество 220,0 g и отцедено количество 125 g. След претеглянето му се установява нетно количество 209,6 g и отцедено количество 99,4 g.

4. При млечен шоколад се установяват различия в енергийната стойност, описанието на съставките, маслеността и съдържанието на какао.

- в българския аналог не е вложено масло, а в европейския аналог има вложено масло,  съгласно обявените съставки на етикета;

- на българския аналог маслеността е 27,53 %, а на европейския – 32,20 %.

- в българския аналог съдържанието на какао е 32,70 %, а в европейския – 37,63 %.

5. При пудинг на прах с вкус на шоколад има различия в енергийната стойност и описанието на съставките при двата продукта:

- в продукта от България не е посочен процента на нискомасленото какао на прах, докато в този от ЕС е обявено наличие на 14% от тази съставка;

- в състава на продукта от България има ароматизант етилванилин, докато в този от ЕС няма.

6. При пудинг-десерт с вкус на ванилия има различия в енергийната стойност и описанието на съставките при двата продукта.

- в продукта от България има суроватка на прах, а в този от ЕС има млечен протеин;

- в продукта от България има глюкозо-фруктозен сироп, а на този от ЕС е посочено само фруктозен сироп;

- в категорията “сгъстители” в продукта от България има карагенан, гума гуар и желатин, а в този от ЕС само карагенан и желатин;

- в продукта от България има пшенично нишесте, емулгатор и стабилизатор, а в този от ЕС няма;

7. В безалкохолна напитка с вкус на портокал има разлики в състава, степента на газираност и енергийната стойност при двата продукта.

- в българския аналог е обявено съдържание на портокалов сок 5 % и енергийна стойност 178 kJ/ 42 кcal;

-  в европейския аналог е обявено съдържание на портокалов сок 5,3 %, и енергийната стойност 187 kJ/ 44 кcal.

Във връзка с широкото разпространение на продукта в цяла Европа бе направено допълнително сравнение на информацията на етикетите на безалкохолната напитка и резултатите са следните:

При адаптирано мляко на прах за малки деца  има различия в енергийната стойност и описанието на съставките при двата продукта, в съответствие с правилата за етикетиране, където количеството на съставките се изброява в низходящ ред.

- в продукта от България на първо място, като съставка в най- голямо количество, са поставени растителни мазнини (палмово масло, слънчогледово олио и рапично олио) и след това обезмасленото мляко на прах, деминерализирана сурватка на прах, лактоза, галакто олигозахариди (млечни), малтодектрин, концентриран суроватъчен протеин (млечен), фрукто олигозахариди, трикалциев фосфат, рибено масло и др. В продукта от България не се съдържа млечна суроватка на прах и дикалиев хидрогенфосфат.

-  в продуктът от ЕС обезмасленото мляко на прах е поставено като съставка в най-голямо количество, последвано от млечна суроватка на прах, концентриран деминарализиран суроватъчен протеин, малтодекстрин, галакто-олигозахариди от мляко (на прах) 12%, палмово масло, слънчогледово олио, рапично олио с ниско съдържание на ерукова киселина, дикалиев хидрогенфосфат, трикалциев фосфат, фруктоолигозахариди 0,84 % , рибено масло и други.

- има и различия в количеството на някои макроелементи. Информацията от етикетите показва, че:

. количеството на Ca в продукта от  ЕС е 120 mg/100 ml а в продукта от България е 91  mg/100 ml

. количеството на K в продукта от  ЕС е 150 mg/100 ml а в продукта от България е 70  mg/100 ml

. количеството на P в продукта от  ЕС е 96 mg/100 ml а в продукта от България е 50  mg/100 ml

Резултатите от лабораторните анализи потвърждават информацията за разликите в съдържанието на макроелементите.

8. При безалкохолна газирана напитка има разлика в степента на газираност  и във вкуса като европейският аналог е по-силно газиран и по-сладък.

9. При млечен какаов крем за мазане на лицевата част на етикета на европейския аналог има допълнителен знак „+ калций“, но към наименованието на продукта на другата част от етикета този текст липсва.

Продуктите имат различен състав и енергийна стойност:

- в продукта от България има суроватка на прах и обезмаслено мляко на прах 5,7 %, а в този от ЕС има 7 % пълномаслено сухо мляко;

- в продукта от България съдържанието на какао на прах е 2,8 %, а в този от ЕС 3 %. 

10. При бързо замразени багети се установяват различия в състава, нетното количество и енергийната стойност, като при българския аналог енергийните стойности са по-ниски.  Резултатите от тегловното сравнение на съставките показаха, че в българския аналог са вложени 41 % по – малко колбас и 50 % по-малко твърдо сирене, а 175 % по-вече чушки и  14,9 % по-вече доматено пюре и хляб.

11. При друг вид сирене тип „моцарела“ се установява несъответствие между обявеното на етикета отцедено тегло 250 g и измереното отцедено тегло на двата аналога, като пробите взети от българския пазар са с по-големи отклоненията. Измерването е извършено на две опаковки от всеки аналог както следва:

- при българския аналог са измерени количества 209,4 g и 212,8 g.

- при аналога от ЕС са измерени количества 225,8 g и 234,6 g.

12. В подложените на сензорен анализ случайни образци се установява разлика в броя на целите лешници. В българския аналог от изпитаните продукти се съдържат 6 бр. по-малко лешници.

Анализът на констатираните различия в „българските” продукти и техни европейски аналози показва, че има налични доказателства за разминаване в състава и качеството на някои продукти, предлагани на българския и европейския пазар.