Тайбери (Tayberry) е безсеменен сорт, получен от кръстоската между малина и къпина. Плодовете му са продълговати и доста едри. При добро отглеждане могат да надминат два пъти размера на малината и да достигнат тегло 6-7 грама и дължина 4-5 см. Имат невероятен аромат и вкус. На цвят плодовете са червени. Тъй като е хибрид, тайберито няма или има много малко семенца, характерни за малините и къпините .
Тайберито е слънцелюбив храст. За предпочитане е да се засажда на места, огрявани през целият ден от слънцето или с лека частична сянка. Благоприятни за отглеждането му са планинските и полупланинските райони, където въздушната влажност е по-висока. Не понася котловини с недостатъчен въздушен дренаж, силни и студени ветрове.
Зимна резитба на плододаващи ябълки
Храстът не е претенциозен към почвата. Той се развива добре както в кисели, алкални, глинести и неутрални, така и в пясъчливи почви. Единственото условие е почвата да бъде много добре дренирана и богата на хумус. Идеалното PH на почвата е между 6,0 и 7,5. Единствено варовитата почва не е подходяща за доброто развитие на растението.
Цъфтежът на тайберито настъпва към края на пролетта (май месец), което е голямо предимство (практически цветовете не могат да пострадат от пролетните мразове и слани). Пълното узряване на плодовете настъпва юли - август.
Тайберито е подходящ храст за отглеждане у нас,тъй като е студоустойчиво. Температурата на която издържа през зимата е до минус 25 градуса.
Като цяло тайбери не боледува. Единственият вредител, който понякога го напада е малиновият бръмбар, чиито лаври причиняват петна по стъблата. Затова пък често става жертва на едри птици, които са привлечени от вкусните плодове.
Засаждане и грижи
Най-доброто време за засаждане е рано напролет. Междуредовото разстояние зависи от техниката, с която ще бъде обработвано насаждението - най често то е от 2 до 3 метра. Вътре в реда растенията се засаждат на разстояние 1,5 или 2,0 метра едно от друго. При разстояние на засаждане 3,0 х 1,5 м са необходими 220 бр./дка, а при 2,0 х 1,5 м - 333 бр./дка. Дупките трябва да бъдат поне два пъти по-широки от самия корен - най-малко 40 х 40 см. Когато се засажда в малки градини или единични бройки, препоръчително е да се засади в близост до стени и огради или да се изградят телени конструкции, които ще осигурят по-добра циркулация на въздуха, а също така по-добро излагане на слънце и по-малко сплитания в центъра на растението, което ще улеснява беритба. След засаждане почвата около растението се притиска и задължително се полива с около 3-4 л. вода. За да се предпази от бързото изпаряване на водата,мократа част се посипва със суха пръст.
Тайбери е взискателно към почвената влага. Трябва да се полива винаги, когато е необходимо. Засушаванията през пролетта, по време на зреене и след беритбата се отразяват лошо върху добива и сочността на плода.
Резитба се извършва през есента или началото на пролетта. Целта е да се премахнат старите издънки (пръчки), които са плододавали през изминалата година. Те се отстраняват до нивото на почвата. Оставят се тези, които не са плододавали и някои от новите издънки, които ще плододават през следващата година. След засаждането на нов храст, той задължително се отрязва на около 20 - 25 см от почвата нагоре.
За получаване на високи и трайни добиви едно от най-важните условия е редовното наторяване. При засаждане, а и през 2-3 години след това, може да се тори с добре угнил оборски тор. През останалия период на развитие и отглеждане се използват фосфорни и калиеви торове. С азотните трябва да не се прекалява, тъй като са доста силни и могат да изгорят растението. Те предизвикват и растежа на допълнителни леторасти, което ще доведе до отслабването на храста майка.
