Рози могат да се садят и наесен, и напролет, че и при затоплянията през зимата – важното е почвата да се разпада, а не лопатата да я кълца на замръзнали буци. В по-студените региони пролетното засаждане на розите е за предпочитане, тъй като фиданките ще прекарат зимните студове в пълна безопасност в избата. При този вариант обаче ще цъфнат 2 седмици по-късно, но от друга страна ще имат време да укрепнат и да се подготвят както трябва за бъдещото зимуване.
Розите харесват рохкавата, добре наторена почва и се чувстват зле на пясъка и глината. Колкото по-бедна е почвата на парцела, където ще ги садим, толкова по-голяма яма трябва да се изкопае - стандартната е 40 на 40 сантиметра.
Ямата се пълни така с прегорял оборски тор или компост, с пясък и плодородна земя, че на дъното да се получи посадъчно хълмче. Добре е да избегнем минералните торове и пресния оборски тор, от които корените могат да получат изгаряни.
Върху хълмчето се полага растението за засаждане, като корените се разпределят равномерно по повърхността. Всички счупени и болни корени трябва да са отстранени предварително, за да не гният в почвата.
Присажданите рози се поставят така, че мястото на присаждането да остане на 5 до 8 сантиметра под нивото на земята – тогава растенията ще се развиват по-жизнени и ще израснат отново дори цялата надземна част да загине от студовете през зимата. Този тип засаждане ще намали и израстъците от шипката, която се използва като подложка за присаждането на розите. Фиданките, отгледани без присаждане, се садят без допълнителното вкопаване.
След засаждането розите се поливат добре, за да може пръстта да запълни всички празнини и да покрие добре корените.
