Топлата и мека зима е на път да изиграе лоша шега на земеделците, особено поради липсата на валежи през последния месец. На този етап посевите са в добро състояние, но безводието буди тревога у фермерите, които помнят критичната 2007 година, предизвикала срив в добивите. „И тогава имахме аналогична ситуация с безснежна зима и лоша влагозапасяемост, затова притесненията у колегите са основателни“, посочи за Синор.БГ Светослав Русалов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите.
След ноемврийските дъждове през 2017 година хората се поуспокоиха, но това не е достатъчно, защото лятото и есента бяха изключително сухи и влагозапасяемостта в почвата е ниска. За да има добра реколта през това лято, декември и януари трябва да са снежни, но на този етап прогнозите до края на месеца не обещават сериозни валежи. „Единствените надежди остават за следващите месеци - февруари и март, което е невъзможно да се прогнозира отсега“, посочи още фермерът.
По отношение на пазара на зърно ситуацията е сравнително спокойна. Вярно е, че цените на пшеницата са под стойностите от януари 2017 г., но такива са световните тенденции, коментира и Христо Цветанов, зърнопроизводител от Свищовско. В Северна България търговци и фермери видимо очакват повишение в цените, затова и значителни количества хлебно зърно стоят на склад.
За Южна България обаче този проблем не съществува, тъй като фермерите продадоха реколтата си още през есента на миналата година.
Износът до този момент върви с добри темпове, но въпросът е дали световните цени през февруари и март ще се покачат, което би дало възможност на стопаните да реализират складовите си наличности без загуба. Обикновено световните котировки се повишават от началото на годината, но индикации за това на този етап няма.
По отношение на политиките в агросектора според представителите на бизнеса първата половина от годината ще бъде изцяло под знака на Българското председателство на Съвета на ЕС, както и за преговорите по бъдещата Обща селскостопанска политика. „Нормално е да сме в синхрон с европейските политики, затова и браншът няма големи очаквания за съществен напредък по решаването на вътрешните ни проблеми, свързани с поземлените отношения, климатичните проблеми и напояването“, посочи Цветанов.
Надеждите са отправени към втората половина на годината, когато администрацията би могла да се активизира, особено по отношение на изпълнението на програмата за развитие на селските райони и обещанието за работа по бъдещия поземлен кодекс.
