За земеделските производители 2017-та премина като поредната година със смяна на правителства, която не донесе особени плюсове за сектора и не напредна на йота по очакваните важни реформи, свързани с напояването, застраховането на земеделската продукция и борбата с климатичните промени.
Още в началото на годината кадровите промени около служебния кабинет навлякоха на фермерите силно изнервена и мудна кампания по директните плащания, която заплашваше да завърши с блокаж, ако не беше удължена. Да не говорим за огромното забавяне при превеждане на директните плащания за 2016 г., което не се беше случвало никога досега.
Пълен срив се получи и с Програмата за развитие на селските райони, където незнайно защо годината се оказа почти нулева, след като не беше отворен нито един прием по инвестиционните мерки. Изключваме единствено мярката за хуманно отношение към животните, но и там интересът от страна на кандидатите не беше особено голям.
Въпреки опитите да се напредне с обработката на проектите по двата приема на мярка 4,1 и първия от 4,2, изплатените през 2017 година средства от ПРСР бяха едва 250 милиона лева - твърде малко на фона на това, което страната тепърва ще трябва да докаже при междинната оценка на програмата в края на 2018 година.
По различните мерки процентът на усвояемост е различен, така че едва през декември следващата година ще стане ясно как администрацията се е справила с първите години от прилагането на ПРСР.
Друг сериозен проблем по изпълнението на текущите задачи ще се окаже и Българското председателство на Съвета на ЕС, което допълнително ще натовари администрацията и ще отложи изпълнението на реформите, очаквани от агросектора. Това мнение застъпват повечето представителите на браншовите организации, за които 2017 и 2018 година ще бъдат натоварени с твърде големи очаквания по подготовката на бъдещата ОСП, което ще остави на заден план разрешаването на вътрешните проблеми, свързани с борбата срещу климатичните промени.
Ако администрацията искаше да въведе промени, като инвестира средства в напоителните системи, това щеше да се направи още през 2017 година чрез държавното предприятие, което се нуждае от средства за възстановяване на магистралните хидромелиоративни съоръжения.
Другият вариант за укрепване на напоителните системи е чрез програмата за развитие на селските райони, където в мярка 17 са заложени варианти, но тази мярка още „спи“, а по всичко изглежда, че няма да бъде отворена и през 2018 година, тъй като не фигурира в индикативния график.
Експертите от ИнтелиАгро излязоха със сериозен анализ за огромните плюсове, които евентуалното отваряне на мярка 17 би предоставила на бизнеса. Ще припомним същността на подпомагането, което с европейски субсидии може да реши важни проблеми, свързани с климатичните промени.
Чрез подмярка 17,1 с „подпомагане на застрахователните премии“ се покрива част от премията по застраховка срещу икономически щети, претърпени от стопаните вследствие на неблагоприятните климатични явления, заболявания по животните и растенията, разпространение на вредители, екологични кризи.
Страните-членки могат да модифицират инструмента, като таванът за субсидиране е 65% от цената на полицата, а активирането на застраховката се случва при поне 30% загуба от средната продукция на стопанството/региона за последните три години (използва се олимпийска средна, където най-ниската и най-високата стойност се елиминират).
Вторият вариант на подпомагане е чрез създаване на взаимни фондове (подмярка 17.2), където фермерите участват с годишни вноски. Самият фонд изплаща компенсации при щети от неблагоприятни климатични явления, заболявания по животните и растенията, разпространение на вредители, екологични кризи.
Механизмът е сходен с този при застраховането, особено ако взаимните фондове имат широко покритие сред фермерите. Основните разлики са, че субсидиите не преминават през застрахователния сектор и се изплащат не преди, а след възникване на събитието. Субсидират се направените от фонда разходи за обезщетения. Отново са приложими таван от 65% от разходите и 30% минимален праг на щетите, за да се активира плащане. По ПРСР могат да се финансират също разходи за управлението на фонда и такива за лихви по заеми на взаимния фонд. Не се подпомага обаче първоначалното формиране на капитала на фонда. Взаимните фондове може да са общи за сектора и/или специфични за отделни браншове/региони.
Третият способ на подпомагане е чрез стабилизирането на доходите (подмярка 17.3) – Този инструмент е новост за ОСП и функционира под формата на взаимен фонд, но плащанията от него не са обвързани пряко с природния фактор, а с дохода на стопанствата (по този начин се обхващат и някои пазарни рискове). Фермерите правят вноски във фонда и получават плащане, когато в дадена година доходът на стопанството им е с поне 30% по-нисък от средния (олимпийска средна) за последните три години. Плащането е в размер до 70% от загубения доход. ПРСР финансира фонда до 65% от разходите му за компенсации на фермерите, както административни разходи за първите три години от създаването му. Не се подпомага първоначалното набиране на капитал във фонда.
И трите варианта са добри, още повече че се прилагат в 11 държави от Европейския съюз, но изискват огромни усилия от администрацията, за да се задействат. До този момент министерството на земеделието не дава индикации, че ще използва ПРСР за подобно подпомагане. На ниво работни групи с браншовите организации и застрахователните дружества се водят някакви преговори за въвеждане на схема за застраховане, но досега дискусиите със застрахователите и фермерите не дават видими резултати. Затова сме твърде скептични по отношение на очакванията за по-голяма ефективност от тези дискусии през 2018 година.
В последния работен ден на 2018 година Синор.БГ би искал да пожелае на фермерите да намерят онази градивна енергия, която би ги освободила от дълго продължаващото разделение между отделните подсектори, за да може браншът да се обедини около общите позиции за изграждане на конкурентно земеделие. Защото, колкото и да не искаме да си признаем, на българските фермери продължава да им липсва единност в отстояването на позициите - проблем, който не съществува в нито една друга европейска държава.
Екатерина Стоилова
