Експертите от ИнтелиАгро подготвиха поредица от информационни материали, свързани с управлението на риска и начина на подпомагане от европейските фондова. Темата за еволюцията на земеделските субсидии добива все по-голяма мащабност в ЕС, но на този етап дискусиите по нея не са особено щедри на информация сред българските фермери. Именно затова ИнтелиАгро продължава поредицата от публикации на тази тема. В предходната описахме най-общо какви са основните механизми, по които фермерите могат да получават плащания, обвързани с определени инструменти за управление на риска. Тук ще се спрем на тези инструменти, които съществуват и в момента в рамките на Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. (разписани в мярка 17).
За съжаление българската администрация реши, че нашето селско стопанство няма нужда от тях, може би защото е трудно да се измисли начин за лично облагодетелстване?
Географията на Европа е твърде разнообразна, което предопределя и разнообразието от рискове, на които са изложени стопаните в отделните региони и различните браншове. Съответно управлението на риска няма как да е единна централизирана политика. Точно обратното – то трябва да е максимално гъвкаво и адаптивно. Страните-членки, които ползват ПРСР в тази насока, прилагат не само различни механизми, но и в рамките на един и същ механизъм залагат различни параметри – покрити рискове, прагове за активиране (при каква щета ще се активира механизмът), размер на покритието, процент на субсидията и т.н.).
Втори стълб на ОСП включва три механизма за подкрепа управлението на риска
- Подпомагане на застрахователни премии (подмярка 17.1) – Субсидира се част от премията по застраховка срещу икономически щети, претърпени от стопаните, в следствие на неблагоприятни климатични явления, заболявания по животните и растенията, разпространение на вредители, екологични кризи.
Страните-членки могат да модифицират инструмента, но таванът за субсидиране е 65% от цената на полицата, а активирането на застраховката се случва при поне 30% загуба от средната продукция на стопанството/региона за последните три години (използва се олимпийска средна, където най-ниската и най-високата стойност се елиминират).
- Взаимни фондове (подмярка 17.2) – Фермерите участват с годишни вноски във взаимен фонд, който изплаща компенсации при щети от неблагоприятни климатични явления, заболявания по животните и растенията, разпространение на вредители, екологични кризи.
Механизмът е сходен с този при застраховането, особено, ако взаимните фондове имат широко покритие сред фермерите. Основните разлики са, че субсидиите не преминават през застрахователния сектор и се изплащат не преди, а след възникване на събитието. Субсидират се направените от фонда разходи за обезщетения. Отново са приложими таван от 65% от разходите и 30% минимален праг на щетите, за да се активира плащане. По ПРСР могат да се финансират също разходи за управлението на фонда и такива за лихви по заеми на взаимния фонд. Не се подпомага обаче първоначалното формиране на капитала на фонда. Взаимните фондове може да са общи за сектора и/или специфични за отделни браншове/региони.
- Стабилизиране на дохода (подмярка 17.3) – Този инструмент е новост за ОСП. Практически той функционира също под формата на взаимен фонд, но плащанията от него не са обвързани пряко с природния фактор, а с дохода на стопанствата (по този начин се обхващат и някои пазарни рискове). Фермерите правят вноски във фонда и получават плащане, когато в дадена година доходът на стопанството им е с поне 30% по-нисък от средния (олимпийска средна) за последните три години. Плащането е в размер до 70% от загубения доход. ПРСР финансира фонда до 65% от разходите му за компенсации на фермерите, както административни разходи за първите три години от създаването му. Не се подпомага първоначалното набиране на капитал във фонда.
Дванадесет страни-членки са включили подобни механизми в своите ПРСР, от които девет на национално ниво и три само в отделни региони. Общите разходи за тях нарастват спрямо 2007-2013 г., като достигат 2,7 млрд. евро, от които 1,7 млрд. евро са по бюджета на ОСП, а останалите – национално съфинансиране.
Въпреки това делът на този тип разходи остава много нисък – 2% от всички разходи по втори стълб и едва 0,4% от целия бюджет на ОСП. Субсидираното застраховане е механизмът, който се използва най-често и в най-голям мащаб – десет страни ще изразходят над 2,2 млрд. евро.
Взаимните фондове и стабилизирането на дохода се прилагат значително по-рядко и разходите по тях са все още символични. Над половината от разходите за управление на риска се падат на Италия – близо 1,6 млрд. евро. Страната е единствената, която макар и в различна степен, използва и трите типа механизми.
Франция също активно се възползва, като преобладаващата част от бюджета е отреден за субсидирано застраховане, но в рамките на ПРСР функционира и взаимен фонд. Интересното е, че макар размерът на разходите не впечатлява на фона на мащаба на френското земеделие, близо 96% от стопанствата се ползват от подкрепа в управлението на риска. В повечето останали страни различните механизми засягат общо между 1% и 5% от фермерите.
Румъния е страната, където взаимните фондове получават най-голяма финансиране – бюджет от 200 млн. евро за периода.
Френски взаимен фонд за управление на рискове, свързани с околната среда и заболявания – FMSE (Fonds national agricole de Mutualisation Sanitaire et Environnementale)
Това е единственият по рода си взаимен фонд, функциониращ във Франция. Целта му е защита на стопаните основно срещу болести по животните, разпространение на вредители и екологични замърсявания. Участието на фермерите е задължително (с някои малки изключения).
Той се състои от два стълба – общ (за рискове, касаещи целия сектор) и специфичен (за рискове, свързани с отделни производства). Двата стълба функционират с отделен бюджет и правят плащания независимо един от друг. Всеки фермер прави плащане от 20 евро годишно към фонда, а към специализираните подфондове има допълнителни вноски, които зависят от дейността и размера на стопанството. 65% от изплащаните от фонда компенсации са рефинансирани с публични средства (една четвърт от националния бюджет и три четвърти с европейски пари).
Важно е да се отбележи, че всички страни-членки прилагат мерки за управление на риска, финансирани от националните бюджети (на този тип прилагани мерки ще се спрем в следваща наша публикация). В повечето случаи обаче, включително в България, става въпрос за плащания, които следват вече настъпили неблагоприятни събития (наводнения, градушки, заболявания и т.н.). В Гърция и Кипър застраховането е задължително и е организирано и осъществявано от държавата.
Италия, Франция и Унгария прилагат и трите форми на подпомагане на риска – чрез покриване на част от застрахователните премии, чрез взаимни фондове и мерки за стабилизиране на доходите
Прилагането на трите, описани по-горе, механизма е свързано с редица предизвикателства, най-вече от техническо естество – наличие на надеждни данни за добивите (продукцията на стопанствата), за метеорологичните условия и степента на засягане от болести и вредители, и особено за доходите на фермерите (когато става въпрос за инструменти за стабилизирането им). Преди евентуално въвеждане в България на подпомагане, свързано с управление на риска по някой от тези модели, е необходимо да се вложат много и последователни усилия именно в тази насока.
Източник: Европейски парламент - Генерална дирекция за вътрешни политики на ЕС
