Странни противоречия в политиката на министерството на земеделието по отношение на месодайното животновъдство са разкрили представители на Асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда в България по повод субсидиите, които се изплащат за сектора. Преди два дни със заповед на министъра на земеделието Румен Порожанов бяха определени ставките за обвързано подпомагане на месодайните крави под селекционен контрол за 2017 г., които съществено се различават от тези, за които България е кандидатствала пред Брюксел.
Вместо очакваните 620 лева за глава животни селектираните породи ще получат 271,60 лв., което е повод за огромно разочарование сред фермерите. По този повод днес ръководството на асоциацията е депозирала писмо до министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов, което Синор.БГ препечатва изцяло.
Уважаеми Господин Министър,
Настоящото писмо има за цел да разсее митичния пушек около формирането на ставките на „Схема за обвързано подпомагане на месодайни крави под селекционен контрол (СК)“. В изложението на това писмо ще бъдат използвани цитати от аргументацията при нотификацията на мерките за обвързана подкрепа „Нотификации, изпратени до ЕК към 1 август, 2014 г.“ на МЗХ.
3.b Описание на изпитваните трудности
„Животновъдството в България се намира в сериозна криза, обусловена от ниската продуктивност на животните, високите производствени разходи и ниските изкупни цени на готовата продукция. Цените на средствата за производство в България се увеличават и тяхното нарастване, надхвърля техните изкупни цени на млякото и месото. Това надхвърлящо увеличение на производствените разходи над изкупните цени на млякото и месото е ограничителен фактор при формиране на дохода.“
„Поради ниската рентабилност на отрасъла съществува риск от изоставяне на дейността. Животновъдството в България изостава значително по отношение на производителността на труда.“
„Допълнителен фактор, обуславящ ниската рентабилност и повишените рискове от изоставяне в млечното говедовъдство в страната, е минималният размер на млечност на една крава 3 140 кг/крава, който има най-ниската стойност в целия ЕС.“
3.с Икономическа, социална и екологична важност
„Поддържането на животните под селекционен контрол подобрява конкурентоспособността на стопанствата и подпомага повишаване на рентабилността на дейността посредством повишаване на продуктивността и качествата на отглежданите животни. Прилагането на селекционен контрол спомага за постигане на по-високи темпове на генетичен прогрес.“
Господин Министър, от горните доводи, описани и аргументирани пред ЕК комисия става ясно, че българската държава и МЗХ ясно съзнават проблемите пред отрасъл „Животновъдство“ и се стреми да насърчи развитието на сектора. Логиката на аргументацията дава повод на ЕК да подкрепи България в желанието да се насърчи изключително сектора, за да бъде по-конкурентноспособен.
През 2016 схемата за обвързана подкрепа и правилата за предоставяне на помощта бяха променени, след като се установиха редица проблеми в прилагането на схемата през 2015 г. АРМПГБ настояваше за отделен бюджет за месодайното говедовъдство с цел да се запази интересът на фермерите, развъждащи месодайни породи. В резултат бе обособен отделен бюджет по „Схема за обвързано подпомагане на месодайни крави под селекционен контрол (СК)“ в размер на 3 250 000 лв.
Този бюджет трябваше да се разпредели по индикативни сметки между 12 598 животни, но тези предполагаеми бройки се оказаха едно, а реалният брой от 5 200 животни показва значително по-малко говеда под селекционен контрол от прогнозата. Предложената ставка 271, 60 лв. дава основание да се зададат следните въпроси:
1. Какъв е бюджетът за мярката - „Схема за обвързано подпомагане на месодайни крави под селекционен контрол (СК)“ към 14.12.2017 г.?
2. Колко заявления са подадени и за какъв брой животни?
3. Колко от заявленията са от фермери членове на двете развъдни организации АРМПГБ и НАМГБ?
4. По какъв алгоритъм е изчислена ставката?
5. Какъв е механизма на вземане на решение и кое е отговорното лице при изчисляване на ставките?
6. Приоритет ли е животновъдството в България?
7. Наясно ли са служителите на на МЗХ, БАБХ, че приоритизирането на отрасъл изисква разбиране на процесите и тяхната икономическа логика, а не обобщения от рода, че „разходите са ниски, защото животните са на паша“ или, че „крави се гледат от хора, които нищо не разбират.“ Говори се за разходи, а не за икономически ефект и рентабилност на производството.
Защо не се представят приходите от дейността за месодайна крава - 1 теле 250 кг по средна цена 2.70 лв./кг приблизително 700 лв. за година и тези за млечна крава – 4 000 литра по средна цена 0,60 лв. - 2400 лв. за година + теле?
И как едните хора според горния цитат нищо не разбират ще получат приблизително 3 пъти по-малко от също такива хора, които нищо не разбират? Мерете с един аршин!
8. Предвиждате ли прозрачна ревизия и реформа на националния ветеринарен регистър, мониторинг и мерки за затягане на контрола в търговията със живи животни?
Като организация на фермери предприемачи, настояваме отговор на горните въпроси!
Напомняме, че схемата под селекционен контрол е за елитни животни с цел повишаване на качеството на говедата в България, което означава - внос на говеда с гарантиран произход, означа крупни инвестиции в размер на 1 500 – 3 500 евро за брой животно било то юница, крава или бик, инвестиция с изключително бавна възвращаемост.
Напомняме, че мантрата „Животните са на – паша“ са несъстоятелни, поради това, че в България качеството на тревостоя се влошава още през месец август и изисква дохранване на животните за запазване на телесната кондиция.
Отбелязваме, че изграждането на пасищна инфраструктура, като огради, сондажи, водохващания, подсяване, напоителни съоръжения е капиталоемко и мнозина „бенефициенти“ по мярката за ЕЖСК в направление месо изграждат и оптимизират пасищни комплекси.
Припомняме, че в резултат на занижения контрол липсата на тържища и проблемите в системата ВетИс – фермерите продават често животни под себестойност.
Надяваме се да разбирате, че средствата за подпомагане са за укрепване на новосъздаващ се сектор и повишаване на дела на българското месо на родната трапеза. Да разберете, че твърде малката популация от елитни месодайни животни е само капка в морето за осъществяване на политическите намерения за повишаване на експорта в посока Република Турция например и повишаване на конкурентоспособността, производителността и доходите.
В обобщение ви уведомяваме, че при липса на конструктивна и ясна позиция по зададените въпроси, както и промяна на ставката, УС на АРМПГБ ще внесе жалба във Върховния административен съд по реда на Административно Процесуалния Кодекс в 14 дневен срок от издаването на заповедта.
Ръководство на Асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда в България
