При рапицата е установено, че увеличението на добива зависи изключително много от капацитета на самоопрашващите се хибриди, затова и тази технология гарантира все по-висок добив за маслодайната култура, съобщават експерти от „Пионер семена България“.
Честото третиране с инсектициди се отразява негативно на опрашващата структура на растенията. Поради тази причина използването на самоопрашващи се хибриди увеличава потенциала за добив. Такива са всички хибриди, предлагани на пазара от селекцията на „Пионер“.
Сухоустойчивост
Сумата на валежите и разпределението им през периода на вегетация понякога не позволяват на производителите в България да реализират добиви при рапицата като тези на колегите им във Франция и Германия. Именно затова фермерите у нас се нуждаят от хибриди с изключително пластични качества, за да могат да реализират генетичния си потенциал за добив при различни климатични условия.
Именно иновациите са основният двигател за ежегодното увеличение на производството чрез получаване на по-високи добиви. Почти няма вече класически технологии. Всяко ново постижение остарява само за 4 години, затова и сред стопаните се е наложило правилото „За нови хибриди – нови технологии”.
Как стоят нещата при рапицата
На генетична база ежегодното увеличение на добива е около 10 кг/ дкa. Това е голямо постижение, което изисква технологиите да вървят с темпото на новите генетични възможности.
През 1992 г. препоръките на CETIOM (CETIOM е технически център за изследвания и развитие при производството на маслодайни култури във Франция), са жътвата да започне, когато влагата на зърното падне под 15%. През 2007 г. вече се препоръчва жътвата да стартира веднага щом зърното може да се вършее при 12% влага, макар и някои шушулки да са още зелени.
Адаптирането на технологиите към новите генетични и технологични предложения продължава и през 2013 г.
От уебсайта на CETIOM и от списание „Perspectives Agricoles” (401/ June 2013) научаваме, че времето за жътва e необходимо да бъде съобразено не само с влагата на зърното, но и с влагата на стъблата.
Сега оптималното време за жътва е, когато влагата на зърното е 9%, а на стъблото – 15% (при тези стойности се отчитат най-малко загуби).
Поради напредъка на генетиката устойчивостта на преждевременно разпукване на шушулките на рапичните растения значително се подобри. Затова не е нужно да се стартира жътва при 15% влага, защото може да се изчака и до 9%. При най-добрите хибриди преждевременното разпукване на шушулките е така предотвратено, че загубите при жътва са незначителни, между 0,1 и 1,8 кг/дка при нормални условия на вегетация.
Такива от продуктовата линия на Пионер са хибридите PR46W21, PT225 и PT264. Освен това приспособленията за жътва при рапицата (напр. страничните ножове) правят загубите от механични разклащания много малки.
Въпреки това устойчивостта на преждевременното разпукване на шушулките е много различна при различните сортове и хибриди. Изчисленията, направени от CETIOM, сочат много големи различия - до 30 пъти, относно този важен за рапицата показател при нейното прибиране.
Влагата на стъблата също влияе на загубите при жътва - до това заключение достигат експертите от CETIOM. При еднаква влага на зърното хибридите могат да имат органи с различен тургур (съдържание на влага). Има няколко причини за това. Например, колкото по-толерантни са хибридите към фома (заболяване, което причинява ускорено изсъхване на растенията), толкова по-дълго продължава наливането на зърното.
На второ място, освен в случаите на климатични аномалии в края на вегетативния период, зърното достига зрелост преди стъблата. Шушулките в основата на растенията (които имат най-голям принос за добива) са все още зелени и незрели, подобно на стъблата, които остават зелени по-дълго време. Към края на вегетационния цикъл (малко преди жътвата) растенията преминават през период на активно изпускане на влага, чиято интензивност зависи от температурата и наличната влага. То върви отгоре-надолу и свършва с шушулките в основата на растението, а след това и стъблото.
Равномерното изпускане на влага от стъблото на всички растения спомага за точното определяне на момента за жътва. Генът за устойчивост към фома Rlm-7 осигурява равномерно узряване на стъблата. Именно този ген притежава РХ113 – MAXIMUS® хибрид на Pioneer.
