Гъбната сачмянка (кластероспориоза) поразява овошки като сливите, вишните, черешите, кайсиите, прасковите и джанките. Най-много от нея страдат листата, но не подминава и леторастите, цветните пъпки и плодовете. Може да се прояви още през пролетта, особено ако времето е по-влажно и топло, а максимално развитие достига в разгара на лятото.
Причинител на болестта е гъбичката Stigmina carpaphila (Syn. Caryneum beyerinskii, Carineum carpaphilum, Clasterasparium carpaphilum). Тя презимува като мицел и конидии в заразените клонки и пъпки. При висока влажност и температура над 3 градуса по Целзий по повърхността на заразените части се образуват конидии, които през пролетта при поява на листата и леторастите причиняват първичните заразявания. Гъбата навлиза в тъканите директно през кутикулата, устицата и рани, причинени от вредители или други фактори. Инкубационният й период е само 2 до 4 дни, затова се разпространява много бързо.
Напролет по листата на всички гостоприемници се появяват дребни тъмночервени точки, които се разрастват до червено-кафяви петна с тъмна ивица по края, а след седмица-две поразената тъкан отмира и се оформят дребни дупки. По леторастите се появяват подобни точки, които се развиват до кръгли или елипсовидни леко вдлъбнати петна в същия оттенък. При вишните и кайсиите силно пострадалите леторасти могат да изсъхнат. Прасковата е особено уязвима и петната и могат да обхванат пръстеновидно едногодишните клонки, което води до отмиране на връхната им част. При обелване на кората се вижда почервеняване на тъканите под петната и венец от червено-кафяво оцветяване около тях в здравата тъкан. Повредените части често пъти са покрити със смола. При силна зараза завръзите засъхват и окапват, а по-слабо нападнатите се деформират и напукват, а по-късно загиват.
По плодовете на прасковата и кайсията се появяват дребни кръгли (2-3 милиметра в диаметър) бледокафяви петна с бледочервена до жълтокафява ивица по края. При растящите плодове засегнатата тъкан засъхва и отпада, като се образуват вдлъбнатини, които се изпълват със смола. При оформените вече плодове заразените тъкани остават. По черешите се образуват кафяво-червени петна, тъканите спират да нарастват и се получава вдлъбване, а месестата част на плода остава сраснала с костилката. При вишните и кайсиите се стига до силно увреждане на плодовете, които се покриват с петна, като при вишната месестата част изсъхва до костилката. Между другото, ако близо до тези овошки растат трънки или песекини, именно те често се оказват причинители на инфекцията.
Листата опадат преждевременно и ако са засегнати прекалено много от тях, през август може да се стигне до вторичен растеж на леторастите, който води до отслабване на овошката и до значително понижаване на устойчивостта ѝ на студ.
Препоръчително е да бъдат изрязани и унищожени поразените от гъбната сачмянка клонки за ограничаване на зимуващата зараза и да се проведат профилактични третирания с меден хидроокис и меден сулфат през есента след листопада и напролет преди цъфтежа на овошките. Преди употребата на препаратите, съдържащи мед, се извършва пробна обработка на няколко клонки, за да не допуснем изгаряния по младите листа.
При благоприятни условия за развитие на болестта се провеждат и 1-2 пръскания с 1-процентов разтвор на бордолезов разтвор или негов заместител от 10- до 15 дни след цъфтежа на костилковите овошки.
През летния период без забавяне режем поразените клони на овошките и лекуваме смолотечението чрез почистване, дезинфектиране със съдържащи мед препарати и натриване с пресни листа от киселец (2-3 пъти), а след 5-10 минути раната се намазва с овощарска замазка.
