Сливата не е почитател на влагата

Сливата е растение на умерения климат. По изискванията си към топлината се нарежда на четвърто място по възходящ ред след ябълката, вишната и крушата. По време на разпукване на плодните пъпки, цъфтежа и непосредствено след него критични за цветните бутони при показване на венчелистчетата са от минус 2,6 до 3 градуса, за цветовете – от минус 1 до минус 2 градуса, а за младите завързи – от минус 0,6 до 1,2 градуса.

Обича светлината
Овошката е светлолюбива, но в по-малка степен в сравнение с други костилкови видове – кайсия, праскова, череша и вишна.
Недостигът на влага оказва отрицателно въздействие върху развитието на сливовите дръвчета. Пожълтяват листата, издребняват плодовете и се влошава качеството им. При по-силно засушаване сливите започват да окапват. Овошката не понася и преовлажняване. Особено е взискателна към въздушната влажност. Излишъкът на вода нарушава функциите на кореновата система, при по-продължително преовлажняване на почвата корените загиват.
Повечето сортове са доста взискателни към атмосферната влага в сравнение с други видове. При ниска относителна влажност на въздуха много често плодовете издребняват, засъхват и окапват, а по листата се появява пригор. Това явление се наблюдава дори в случаите, когато почвата е достатъчно запасена с вода.

Изберете правилната почва
Сливата успешно вирее на доста различни типове почва, които са с реакция, близка до неутралната и слабо кисела. Най-добри са алувиално-ливадните в крайречните долини, които са с добър механичен състав, аерирани и богати на хранителни вещества. Подходящи за отглеждане са и кафявите, тъмносивите и сивите горски почви, както и слабокиселите черноземи.
Не са подходящи бедните, сухи и силно песъкливи почви, както и много тежките, студени и непроветриви терени.