Пълна лудост е България да продължава да налива субсидии в нетипични за страната производства като лешници, лавандула или маточина, а отглеждането на домати и пипер да остава на опашката при европодпомагането въпреки природните дадености на страната за отглеждането на тези зеленчуци. „Не може всеки втори да се юрне да сади лешници само защото Европа дава субсидии за тях и в същото време да мислим, че ще преборим Турция, която отдавна е лидер в това производство“, посочи Данчо Кощилаков от Асоциация „Български пипер“. Заедно с колегите си от други 12 браншови организации в областта на плодовете и зеленчуците той представи виждането на фермерите по бъдещата селскостопанска политика след 2020 г.
Срещата се проведе по инициатива на Съюза на градинарите, като целта беше бизнесът да защити искането си за равнопоставеност, така че да се превъзмогне досегашният дисбаланс при националното и европейско субсидиране.
„Основното ни искане е Схемата за единното плащане на площ (СЕПП) да се промени така, че думата „площ“ да отпадне, като плащането бъде процент от разходите, използвани за отглеждането на даден култура“, посочи Мариана Милтенова, изпълнителен директор на съюза.
В момента плащанията на площ при зърнопроизводството покриват 20-30% от себестойността за отглеждането на тези култури. В същото време при плодовете и зеленчуците субсидиите покриват едва 1% от тази себестойност, посочи Кощилаков. И добави, че преди 15 години за декар пипер неговата себестойност е била 300 лева, сега обаче разходите са се покачили в пъти и на декар те се движат между 1 500 и 2 100 лева.
Ако след 2020 година администрацията промени начина на подпомагане при директните плащания, така че субсидията да бъде процент от себестойността, тогава секторът „плодове и зеленчуци“ може и се възстанови. В противен случай родните стоки напълно ще изчезнат от българската трапеза, категорични са градинарите.
Секторът спешно се нуждае и от детайлен анализ, който реално да отразява производството на плодове и зеленчуци в страната, тяхната реализация и политиките за подпомагане. Въз основа на този анализ агроминистерството би могло да стъпи на сериозна база при бъдещето развитие.
За 30-годишния период от демокрацията напълно е разрушено и районирането на страната, което в тоталитарни времена включваше и климатичните характеристики на всеки регион, посочи и Божидар Петков от асоциацията на малинопроизводителите. Всеки знае, че ориз в Троян не можеш да отглеждаш. А сега какво се получава – в Пловдивско и Пазарджишко е пълно с лавандула, лешници и бог знае какво, негодуват стопаните. Всичко това би могло да се регулира от фонд „Земеделие“, който да дава повече точки при оценките на производителите, които продължават да отглеждат качествените домати, краставици или пипер.
„Преди години от Петричко изнасяхме с тонове оранжерийна продукция за Гърция и Албания, а сега и двете държави отдавна са инвестирали в оранжерии, продукцията се субсидира и нашата продукция остава непродадена“, коментира и Велин Георгиев от Националната асоциация на оранжерийните производители. Именно затова и той настоява браншът да се обедини в открита и постоянна защита на своите интереси.
Градинарите смятат да излязат със специална декларация, адресирана до министъра на земеделието, пред когото да поставят своите предложения и да настояват за коренна промяна в политиките за този бранш.
Екатерина Стоилова
