При приключване на есенните дейности в градината няма да е излишно да поободрим растенията с минерални и органични торове, тъй като колкото по-силна е била реколтата, толкова повече се е изтощила почвата под дърветата. А в най-голяма степен от недостиг на хранителни вещества страдат най-големите дървета, затова имат нужда от подкрепа. Подхранването може да се извърши до третата десетдневнка на декември включително, след това вече е безпредметно.
Изборът на торове пък съвсем не е богат – оборски тор, дървесна пепел, суперфосфат, калиев хлорид. Азотът в този момент е напълно ненужен – или ще изветрее през зимата, или ще бъде отмит от есенните дъждове. Е, намират се и привърженици на влагането на азотни торове наесен. Според тях това, което се нуждае от азот точно тогава, са корените на дърветата.
При подхранването трябва да се има предвид също, че суперфосфатът е слабоподвижен и трудноразтворим тор, затова се влага само преди прекопаването на градината. Ако просто бъде разхвърлян по повърхността, ефектът ще бъде нулев. При положение, че вече сме прекопали или не възнамеряваме изобщо да го правим, нужният на дърветата фосфор се осигурява чрез 20-сантиметрови дупки, изкопани на 20-30 сантиметра от ствола на дървото, като във всяка внасяме по 20-30 грама суперфосфат.
Калиевият сулфат се смята за един от най-добрите калиеви торове, но калиевият хлорид е по-евтин и вредният хлор в него изветрява през зимата. Калиевите торове увеличават значително издръжливостта на дърветата на студ.
И с органичните торове нещата не са сложни. При овошки на възраст до 8 години се влага кофа прегорял или пресен оборски тор, а при тези до 10 години – по 2. Ако дърветата са на над 20 години, са необходими най-малко 50 килограма пресен оборски тор.
Ягодите се подхранват с по 10-15 килограма пресен оборски тор на корен, както и с по 25-30 грама суперфосфат близо до стъблото и още толкова калиев сулфат, който е най-добре да бъде разтворен във вода и със сместа да се полеят растеният
