Божурът омайва с красотата си

Легенда ни разказва от къде е дошло името на това чудесно цвете: Ученикът на Ескулап, Пеон излекувал бога Плутон от рани, нанесени му от Херкулес. От завист Ескулап решил да отрови Пеон, но боговете го спасили, превръщайки го в красиво цвете с лечебни свойства. В много страни като Дания, Португалия, Англия, Русия, Китай на това растение са приписвани свойства да прогонва зли духове, да лекува припадъци от епилепсия и други болести, а дори и корените му да се използват като подправка на храни.

Дълги години пълни градината с аромат и багри
Божурът (Paeonia), е едно от най-прекрасните многогодишни цветни култури, което може да краси градината няколко десетки години. Известни са в рода около 45 вида многогодишни, тревисти и полухрастовидни растения. Разпространени са преди всичко в Европа и Азия и 2 вида в Северна Америка. Храстовидните божури достигат 150-200 см височина, а тревистите - 40-100 см. Листата най-често са едри, последователно разположени, триделни. Различните видове и сортове от рода притежават много едри, прости, полукичести или кичести цветове. Те са обагрени в бяло, червено, розово, с различни оттенъци. Цъфтят през май-юни от 10 до 20 дни.
В градината най-често се отглеждат тревистите божури. Те се развиват много добре на открити, слънчеви места. Понасят леко засенчване, но на сенчести места не цъфтят. Почвите на които ще се засаждат, трябва да са обработени дълбоко, да са водопроницаеми, богати на хранителни вещества. През лятото и когато есента е суха, трябва да се поливат, за да се образуват нови корени, пъпки и начало на образуване на цветни пъпки за следващата година.

От коренищата на старите израстват новите растения
Тревистите божури се размножават предимно чрез разделяне на коренището в края на есента - септември - октомври. Пролетното засаждане не е за препоръчване. Преди да се извадят, стъблата се изрязват на 15-20 см, а коренището се изкопава внимателно, след което се разделя (разрязва с остър нож). Всяка част трябва да има от 3 до 5 растежни пъпки и достатъчно количество корени, за добро прихващане и растеж. Корените на тревистите божури са вретеновидни, месести, с добър запас от хранителни вещества. Коренищата на по-младите растения се разделят по- лесно. При засаждане трябва да се избягват почви с близка подпочвена вода. Изкопават се дупки не по-малки от 60х60 см и дълбочина 50-60 см. Това дава възможност за няколко години корените да се разрастват добре и достигнат дълбочина до 90 см и ширина от 40-45 см. Поставя се прегорял оборски тор и смес от минерални торове. При засаждане вегетативните пъпки трябва да са на нивото на повърхността на почвата. След притъпкване на почвата и обилно поливане, кореновата шийка на растението ще се окаже на най-добрата дълбочина - 5-6 см под повърхността на почвата. Размножаване може да се извърши и чрез семена и стъблени резници, но то е по-бавно и се извършва от любители, а семенното - за селекционери. Божурът цъфти обикновено на втората година след засаждането. При по-силни растения е възможно появата на няколко цвята още първата година, но те трябва да се премахват, за да се развие по-добре новозасаденото растение.

Ухае и във вазата
Божурът се засажда най-често в градината и вилните места, в тревните площи поединично или в групи. Освен за украса в градината, използва се и като отрязан цвят, който е с висока транспортабилност и продължителна трайност във ваза. Отрязването на цветовете при некичестите и полукичести сортове трябва да се извършва когато баграта на бутона се е проявила, а при кичестите - когато едно или две венчелистчета започват да се отлепват от бутона. Дължината на цветната дръжка трябва да е 30-40 см, като на нея се оставят само връхните (до цвета) 2-3 листа. Отрязват се сутрин или привечер, т.е. в по-хладните часове на деня. Много добра е комбинацията на букет от божур с люляк, тъй като те цъфтят по едно и също време.

Защо цветето не иска да цъфти, ще се появят ли очакваните цветове?
Понякога божурите не цъфтят в продължение на няколко години. Тогава потърсете дали не се дължи на следните причини:
- Наличието в близост на коренищни плевели.
- Вегетативните пъпки са засегнати от зимните мразове и студове. Постепенно растението ще преодолее повредите и се възстановява.
- Висока киселинност на почвата. Необходимо е да се варува. Божурът се развива най-добре при почвена киселинност рН 5-6, т.е. слабо кисела.
- Недостиг на калий и някои микроелементи, а също и засушаване. Наблюдава се завяхване и изсъхване на бутоните. Необходимо е редовно поливане и подхранване с тези елементи.
- Повреда на корените от мишки и други вредители.
- Рак на корените - туморни образувания, които изтощават растението.
- Галова нематода по корените - премахват се болните растения.