Значителен ръст от 42,7 процента се отчита при площите с овощни насаждения за последните пет години. Тенденцията носи утеха на фона на масовото унищожение на старите овощни градини в Кюстендилско, Сливенско, Троянско и Силистренско, започнало след 1990 г. Големият плюс при новите градини е, че те се създават със сортове, устойчиви на болести и неприятели, които гарантират и по-високи добиви. Според експерти от министерството на земеделието това е предпоставка за осъвременяване на структурата при овощните култури, като най-активно е обновяването при черешите, ябълките и винените лозя.
От общото производство на плодове в страната с отличаващи се резултати са сливите, черешите, кайсиите, малините и ягодите. Обработваемите площи общо при плодовете са нараснали със 17,5% в сравнение с 2012 г., като получената продукция е нараснала с цели 61%.
Тенденцията при сливите за последните пет години е към значително нарастване на реколтираните площи, производството и средните добиви. Делът им спрямо размера на всички овощни градини като площ заема второ място (след черешите). През 2016 г. при насажденията със сливи се отчита 15,1% ръст на продукцията спрямо 2012 г. (5 826 ха).
Сливите са на първо място по обем на производството, като увеличението е 112% спрямо 2012 г. (22 949 тона). Богата реколта се дължи на повечето засадени площи и по-високия среден добив от декар.
Един от най-атрактивни овощни видове в България са черешите. През последните няколко години при различните сортове се въвеждат нови разработки и технологии. Тенденцията при черешите е към устойчиво нарастване на реколтираните площи, чийто дял е най-голям - 22,7% (2016 г.), спрямо всички овощни видове в страната. По обем на производството, черешите се нареждат на трето място след сливите и ябълките. Продукцията от череши нараства значително за периода 2012-2016 година, като достига 97,3% (2016 г.) спрямо 2012 г.
България се слави и с уникалните си сортове кайсии, които са едни от най-ценните овощни плодове, затова и тяхното търсене все повече расте. Прилагат се съвременни промишлени технологии за отглеждането им и почти пълно механизиране на работните дейности. Тенденцията е към нарастване на производството с 52% през 2016 г. и увеличаване на средните добиви спрямо 2012 г.
И при площите с малини се отчита ръст от 33,9%, а на производството – с 73,2%. Добивите също нарастват с около 30 на сто.
За 2015 и 2016 г. статистиката отчита увеличение и при ягодовите насаждения. Средните добиви от хектар при ягодите през 2015 и 2016 година са съответно 4,1% и 20,1% спрямо 2012 г.
Въпреки че България остава нетен вносител на плодове, в количествено изражение износът от страната през последните пет години бележи устойчива тенденция на увеличение.
През 2012 г. зад граница са реализирани 58 873 тона пресни, сушени или временно консервирани плодове. До 2016 г. се наблюдава плавно и постоянно увеличение, като износът достига 83 317 тона, или с над 41% в сравнение с 2012 г.
Наблюдавайки по страни, основната дестинация на българските пресни и преработени плодове са държавите от ЕС. През 2016 г. именно тези страни са в първата десетка на търговските партньори за България. В стойностно изражение Италия е с най-голям дял в родния експорт на плодовете – 17,5%. Следва Германия - с 10,7%, Румъния – 10,2% и др.
Наред с плодовете ядките също намират добър прием на пазара на ЕС и в трети страни. Тази група продукти формират устойчиво положително външнотърговско салдо от сектора на плодовете.
