09-03-2004 г. Галя ДОБРЕВСКА, АУ - Пловдив През летния период овощарите са заети предимно с отглеждане на овощните растения и прибиране на плодовете. Време е да се помисли за избор на място за създаване на нови овощни градини и провеждане на необходимата предпосадъчна подготовка. Нашата страна е известна с подходящите си условия за отглеждане на различни овощни видове. Налице са обаче т. нар. ограничаващи фактори, които не позволяват отглеждането на някои видове в един или друг район на страната. Към тях се отнасят ниските зимни температури, късните пролетни мразове, големите горещини през лятото, силните ветрове, недостатъчната почвена и въздушна влага, малката дълбочина на почвата и подпочвата, наличието на плитки подпочвени води, неподходящият механичен и химичен състав на почвата и т.н.Едни от овощните растения понасят без повреди големите зимни студове, а при други те са значителни. Най-често се повреждат плодните пъпки на прасковата и бадема. През периода на дълбок покой (декември-януари) те измръзват при температури от минус 20оС до минус 24оС в зависимост от сортовете. Повечето от сортовете на ябълката, сливата и вишнята понасят температури, по-ниски от минус 28 градуса, без повреди. В края на зимата и началото на пролетта устойчивостта на плодните пъпки на повечето видове е силно намалена и те се повреждат от повратните зимни мразове. Най-често такива повреди се наблюдават при раноцъфтящите видове - бадем, кайсия, джанка, праскова. Повредите от зимните студове и повратните мразове са по-големи, когато овощните градини са разположени в ниски места и затворени котловини, в които се задържа студен въздух. Макар и по-слабо, повреди по овощните растения нанасят и много високите температури. Особено чувствителни на големите горещини по време на формиране и узряване на плодовете са малината и къпината. Отрицателният ефект на високите температури се засилва, ако е налице почвена и въздушна суша. От друга страна, плодовете на някои видове като кайсия, праскова, дюля, отглеждани в райони с по-голяма надморска височина, не могат да узреят нормално поради липса на достатъчно топлина през лятото. Тези видове успешно се отглеждат в места с надморска височина до 500-600 метра. За ябълка, круша, слива, вишня, череша, орех подходяща височина е до 800 метра. По-високо могат да се отглеждат ягода, малина, къпина. Валежите са фактор, който също трябва да се има предвид при избора на място за овощно насаждение. Те са недостатъчни в повечето райони на страната. Освен това са неравномерно разпределени по години и сезони. Поради тези причини насаждения от ябълка, круша, дюля и праскова трябва да се създават в места с осигурено напояване. Ако липсва такова, желателно е да се застъпват само рано узряващи сортове, чиито плодове се оформят преди настъпване на сухия летен период. На места без осигурено напояване се създават обикновено градини от видове с по-голяма сухоустойчивост като бадем, кайсия, вишня, череша, слива. Абсолютно задължително е при създаване на ягодови насаждения в по-ниски райони осигуряването на изкуствено напояване. В районите със силни ветрове не е желателно отглеждането на овощни видове с едри плодове, които се събарят по време на узряването. Въпреки че срещу градушките може да се провежда борба с ракети, градобитните места трябва да се имат предвид и да се избягват при създаване на овощни градини.