Поради малките размери и условията на терена в тези градини не могат да се проведат някои предпосадъчни мероприятия, като риголване това може да се компенсира с изкопаването на по-големи посадъчни ями. Преди засаждането на дъното на ямките се разпръскват по около 150-200 г суперфосфат и 100-120 г калиев сулфат. Горният почвен слой от ямката се смесва с 15-20 г добре угнил оборски тор. Част от сместа се поставя на дъното на ямката във вид на по-широка пирамида, а с останалата се засипват корените на дръвчето. С височината на тази пирамида се определя дълбочината на засаждането.
При избора на видовете и сортовете трябва да се съобразим с техните изисквания към климатичните и почвени условия на района. При неполивни условия и при по-бедни почви трябва да се засаждат по-сухоустойчиви видове, като вишни, череши, сливи, кайсии и бадеми. Ако засаждате ябълки, круши и дюли, желателно е те да са присадени на семенни подложки, а прасковата – на кайсиева, бадемова или джанкова. За да получавате по-дълго време пресни плодове, трябва да се засаждат сортове с различен срок на зреене. При крушата най-ранните сортове, като Енисейка, Жифардова масловка, Клапов любимец и др., които зреят през втората половина на юли, а Попска, Харденпонтова масловка и Пас красан – чак в началото на октомври. Пресни прасковни плодове можем да берем непрекъснато от края на юни (Майкрест, Спринголд, Колинс и др.) до към средата на октомври (Петричка, Съмърсет, Феъртайм и др.). При черешата също има възможност да се снабдяваме с пресни плодове от средата на май до към средата на юли. Едни от най-ранните сортове са Ранна черна едра, Брюла, Моро, Сенека, а от най-късните – Ламберт, Наполеон, Хеделфингенска, Дроганова жълта и др. Вишната и кайсията пък могат да пълнят трапезата ви около месец. При ябълката и сливата ранните сортове са за консумация, а есенните могат да напълнят буркани.
За да се получи ефективно опрашване и оплождане, трябва да садите най-малко по два сорта от различните видове. Прасковата и кайсията, а също и някои сортове от сливата, вишната и дюлята се самоопрашват и от тях може да сложите по една фиданка.
Важен момент при създаването на смесените овощни градини е подреждането на видовете и разстоянията на засаждане. Мястото им трябва да бъде съобразено с растежната сила на вида. В най-южната част се засаждат ябълките и крушите, присадени на слабо и умерено растящи подложки, следвани от прасковата, вишната, кайсията, черешата и сливата. В най-северната част се засаждат орехите. Храстовидните видове – френски грозда, малини, къпини и др. е най-добре да се поставят в крайните участъци на площта. Ягодата успешно може да се отглежда и в междуредията, тъй като тя е сравнително по-устойчива на засенчване. Въпреки различните изисквания на дръвчетата, в смесените градини можете да ги садите на еднакви разстояния, особено ако ще отглеждате и подкултури.
При избора на подкултурите трябва да се съобразяваме с развитието и отглеждането на овощните дървета. Най-подходящи за целта са ранните зеленчуци, бобовите, тиквовите, картофи, ягоди, фъстъци и др. При избора трябва да се обърне внимание на срока на прибиране на продукцията. Той не трябва да съвпада с основните срокове за пръскане на овощните дървета с отровни препарати.
