Какво не знаем за орхидеите

Сред огромното семейство на орхидеите има една малобройна група, известна с името Jewel orchid, което в превод от английски означава орхидея като скъпоценен камък или накратко – орхидея-бижу. Това е особената група на пъстролистните „скъпоценни” орхидеи. За разлика от многобройните се посестрими, които са привлекателни само докато цъфтят, тези орхидеи са непрекъснато красиви. Красотата им се дължи не на ярки цветове с фантастични форми, а на изумителните багри и шарки на листата, сякаш обсипани с елмази. При някои видове листата са еднотомни, без шарки, но с такъв наситено кадифен блясък, че веднага грабват погледа. Повечето обаче са филигранно изписани с ярки сребристи или златисти жилки. Те са гъсто или нарядко подредени, симетрично разпределени по повърхността или по-плътно покриващи централната част на листата.
Нюансите на окраската са безбройни – всички оттенъци на светло- и тъмнозеленото, на сребристосивото и кафявото до тъмновишнево и почти черно. Цветовете на тези орхидеи не поразяват с разнообразие. Те са събрани в скромни съцветия, на цвят са кремаво-бели, но са изящни и при някои видове излъчват приятен аромат.

Как живеят в природата

Скъпоценните орхидеи обитават предимно високопланинските дъждовни гористи области на Югоизточна Азия, срещат се и в Източна Африка, на Мадагаскар и в Австралия. В тези гори не е така задушно, както в равнинните, през цялата година средните температури са между 15 и 25 градуса. Повечето са наземни, епифити при тях се срещат рядко. Виреят на добре дренирани каменисти почви, съставени предимно от угнили листа, най-вече на места, където под горската почва има богата на калций основа. Често растат в непосредствена близост с различни мъхове. Там, където под дебелия хумусен слой са разположени глинести слоеве, скъпоценни орхидеи се срещат рядко, а багрите им са бледи. Нерядко от дебелия слой листовка наднича само ярката и блестяща връхна част на орхидеята, а дългото стъбло е скрито в почвата. Въздухът в приземния слой е винаги свеж и влажен от нощните и утринните дъждове и даже денят в гората да е душен, температурата там слабо се променя поради непрекъснатото изпарение от почвата.

Добре дошли у дома

Пъстролистните орхидеи са много подходящи за домашно отглеждане. Благодарение на дребните им размери дори голяма колекция от тях може да се настани в обикновен аквариум, при това без да заема мястото до прозореца, тъй като осветяването с луминесцентна лампа напълно ги задоволява.
Ботаниците са описали повече от 200 вида скъпоценни орхидеи, повечето от които много си приличат. Специалистите ги различават по строежа на цвета, по багрите и строежа на шарките, но за любителите тези различия не винаги са различими.
В домовете най-често се отглеждат лудизии, наричани още хемарии (Ludisia= Haemaria), гудиери (Goodyera), досинии (Dossinia) и зеуксини (Zeuxine). Много цветарски фирми предлагат чудесни екземпляри от тях на ниски цени. За колекционерите, разбира се, това е недостатъчно и те търсят свои начини да се сдобият с редки видове.

Непретенциозната лудизия

Най-лесно се отглежда лудизията – като обикновено стайно цвете. Трябва да й подберем място, което се огрява от слънцето само сутрин и (или) привечер, защото яркото обедно слънце ще изгори листата й, а пълната сянка ще предизвика изтегляне на стъблото. Ако нямаме такива условия, може да я настаним и далече от прозореца, като я осветяваме с лампа. През лятото температурата трябва да е около 20-25 градуса, а през зимата – малко по-ниска. Ако амплитудата между нощната и дневната топлина е голяма, стимулира се цъфтежът. Полива се с леко затоплена мека вода, без да се прекалява, нужно е да се поддържа леко влажен субстрат. Ако прекалим с водата, може да загният корените. В такъв случай те се изрязват до здрава тъкан и растението се вкоренява отново във вода или направо в субстрата. Когато поливаме, водата не бива да попада върху листата или в пазвите им. Въздухът около лудизията трябва да се поддържа влажен. Пресаждането в нов субстрат става при нужда – обикновено през 1-2 години. Избира се нисък широк съд с няколко дренажни отвора. Почвената смес може да е обикновена цветарска листовка, смесена с повече торф, или чист сфагнов (торфен) мъх. Често се препоръчват сложни смеси, но опитът показва, че тези два субстрата са напълно пригодни. Налага се обаче да се подхранва със силно разреден тор за орхидеи или с тор за цъфтящи растения, също силно разреден.
Размножаването става с вкореняване на резници.

Аквариум, пълен с бижута

Другите видове орхидеи-бижута имат повече претенции и затова е най-добре да се гледат в специален съд, в който може да се поддържат парникови условия, обикновено покрит със стъкло аквариум. Този съд може да се настани навсякъде в дома, където преценим, че ще изпълнява най-добре декоративните си функции. Единственото неподходящо място е слънчевият прозорец. Нуждата си от светлина тези орхидеи задоволяват напълно, когато ги осветяваме с луминесцентна лампа. Тя се разполага на около 30 см от растенията и го осветява 11-12 часа. Продължителността на огряването зависи от конкретните условия и може да се оптимизира чрез наблюдаване на орхидеите. Ако листата им стърчат силно нагоре или, напротив, са оклюмали, а междувъзлията по стъблото са къси, значи сме прекалили. Ако междувъзлията са дълги и тънки, по-малки, отколкото е нормално, значи светлината не достига.
Отделните растения се засаждат в глинени или пластмасови съдове с отвори не само по дъното, но и по стените. Субстратът се приготвя от едър промит речен пясък, керамзит, късчета иглолистна кора и листовка. В някои справочници се препоръчват и по-сложни смеси, но и тази върши добра работа. Може да се използва и нарязан сфагнов мъх, но тогава подхранването е задължително. Използват се торови разтвори за цветя, но силно разредени. Най-важно е да се осигури добро оттичане на водата, като се прави добър дренаж от късчета полиуретан или начупени тухли, в които не може да се развият болестотворни организми. При всички случаи е добре да се пропари предварително субстратът, за да се предотвратят болести и нападения от насекоми и охлюви. Ако сме включили в сместа сфагнов мъх, той след време прораства и внася допълнителен колорит в композицията. За съжаление много често той изпреварва в растежа си орхидеите и ги закрива. Затова трябва да се подрязва редовно.
Орхидеите–бижута се поливат внимателно с престояла вода. Редовно се овлажнява въздухът в аквариума, като се внимава капки вода да не попадат върху листата, защото остават следи от соли, които не само загрозяват растенията, но и влошават здравето им.

Сами показват кога да ги размножим

Размножаването на скъпоценните орхидеи е много просто. Когато стъблата образуват 4-5 междувъзлия, под някое от старите листа обикновено се появява коренче. Тогава стъблото се прерязва малко по-ниско от коренчето с дезинфекциран нож или скалпел и раните се посипват с прах от дървени въглища или медицинска сяра. Отрязаната част трябва да има поне две междувъзлия, а на останалото пънче да останат поне 1-2 листа.

Най-красиви са здравите цветя

Болестите и неприятелите за щастие рядко нападат прекрасните цветя. При невнимателно поливане или при употреба на заразен с гъбички субстрат може да се развие гъбична инфекция и ако не я забележим навреме, да унищожи растенията. Ако забележим заразен лист, трябва внимателно да го отрежем и да обработим раната с фундазол или друг фунгицид. Ако поражението е по стъблото, отрязваме го до здрава тъкан и също третираме с препарат.
Ако влажността на въздуха е ниска, макар и рядко, се появяват паяжинообразуващи акари. По листата се появяват светли точки, които скоро се сливат в светли петна. Веднага трябва да се напръска с препоръчан ни в агроаптеката препарат, като се спазват указанията на опаковката, а влажността на въздуха се повишава.
При ползването на пресен сфагнов мъх понякога се случва в съда с орхидеите да попаднат охлюви и голи охлюви. Те са в състояние само за една нощ да съсипят повечето растения. За да не се случи това, се препоръчва преди употреба мъхът да се потопи за час-два в топла вода (45-50 градуса). Разбойниците изплуват на повърхността и се събират и изхвърлят.
Много опасна е стъблената нематода. Заразеното растение се развива зле и изведнъж пада като прерязано. При внимателен оглед се забелязва потъмняване и разводняване на стъблото на равнището на почвата или малко по-високо. Растението може да се спаси, ако се отреже връхната част поне на две междувъзлия над поражението и се вкорени.