Аспержата на бедните - празът, е растение на дългия ден

Празът, или "аспержата на бедните", както сполучливо го наричат в някои западни страни, е зеленчук, препоръчван от медицината за здравословно хранене. Вкусът му е специфичен, нежен, слабо лютив. Съдържа витамините А и С, които се запазват продължително време при правилно съхранение. Лъжливото стебло е богато на съединения на калия и сярата. Именно поради високото съдържание на калиеви соли празът е чудесно отводняващо средство. Той влияе добре и на работата на храносмилателните органи, черния дроб и жлъчката. Препоръчва се и при заболявания на бъбреците, ревматизъм и затлъстяване. Производството на праз в България има отдавнашни традиции. Той е двугодишно растение на дългия ден. За консумация се използва лъжливото стебло, което е с дължина от 10 до 50-60 см и дебелина 4- 6 см. Празът може да се отглежда с разсад или чрез директна сеитба. По- широко приложение в практиката има отглеждането му чрез разсад. Готовият за засаждане разсад е на възраст 85-90 дни и е достигнал дължина на лъжливото стебло 25-30 см, и диаметър 8-10 мм. Преди да се пристъпи към изваждането на растенията, почвата се полива изобилно, за да не се наранят корените при изскубването. Непосредствено преди разсаждането кореновата система на леко позавехналия разсад се съкращава на дължина до 1 см, а листата с 1/3. Засаждането на праза продължава доста дълго време - от 10-15 юни до 15-20 юли, което не е свързано с влошаване на качеството. Избор на площ за засаждане Тя се определя в зависимост от изискванията на растенията. Празът се отглежда най-често като втора култура след маруля, зелен грах, ранно зеле и др. След прибирането на основната култура почвата се изорава в зависимост от механичния състав и водно-физичните и свойства на дълбочина 10-20 см, след което се бранува. Засаждането става лентово, с разстояние между лентите 50-60 см, между редовете - 25 см, а между растенията, вътре в реда - 15 см. Разсадът може да се засади и във вдлъбнати лехи - редово, с разстояние между редовете 20-30 см, а между растенията - 15 см. Разсадът се засажда на дълбочина 3-4 см, като непосредствено след това се полива. Изисквания към условията на отглеждане При избора на терен за засаждане трябва да се обърне внимание на изложението и посоката на преобладаващите ветрове. Празът е взискателен към светлината, не понася засенчване. Мястото, върху което се отглежда, трябва да бъде слънчево, в противен случай растенията остават недоразвити, дребни, с тънки стебла. Към водния и хранителния режим празът също има изисквания. Върху бедни почви се развиват растения с къси и груби стебла. Високи и качествени добиви се получават при редовно поливане. Броят на поливките варира в зависимост от почвено-климатичните особености на района, като обикновено се полива между 8-10 пъти през вегетацията. За нормалното развитие на праза почвата трябва да съдържа влага около 75-80 процента от ППВ (пределна полска влагоемност). В зависимост от запасеността на почвата с хранителни вещества в края на втората седмица след засаждането растенията се подхранват с 10-20 кг/дка амониева селитра. След около 3-4 седмици непосредствено преди плиткото окопаване се прави и второ подхранване със същото количество азотен тор. Препоръчват се 3-4 плитки окопавания. Празът реагира добре на торене с оборски тор. През вегетацията може да се прави шербетуване с размит в поливната вода оборски тор (може да се използва и пресен оборски тор) в количество 1 т/дка. Трябва да се внимава при торенето на праза, защото прекомерното азотно торене, дори и с оборски тор, може да предизвика натрупване на нитрати в продукцията над ПДК (пределно допустима концентрация), която за праза е 500 мг/кг. Прибиране, добиви и съхранение на праза Растенията са готови за прибиране през втората половина на октомври и началото на ноември. Извадените растения се почистват от пожълтелите и повредени листа. Корените се подрязват, като се оставят с дължина 2-3 см, а листата се оставят с дължина 15-20 см. Добивите достигат 4-6 т/дка. За продължително съхранение празът не се мие, а само се почиства. Растенията се съхраняват на открито в ровници или в избени помещения. Лъжливите стебла се покриват до 2/3 с навлажнен пясък или почва. Така листата няма да пожълтяват и празът ще се запази свеж до пролетта.