Градината с нови цветове всеки сезон

Цветовете влиaят на човека по различен начин. Някои повдигат настроението, други подбуждат към действие, а трети успокояват. В какво се крие тайната? От гледна точка на физиката, цветовете отразяват слънчевите лъчи, които се възприемат с очите и се интерпретират като цвят. Нервните импулси, които постъпват през очите до главния мозък и отговарят за различаването на цветовете, предизвикват цяла поредица от последващи реакции. Те влияят на кръвното налягане, на обмяната на веществата и хормоналното равновесие, тоест на тези фактори, които формират нашето настроение.
Този феномен се използва широко в рекламите. В дизайна на жилищните и работните помещения цветовете рядко се ползват съзнателно за това да въздействат положително на самочувствието на човека. А в градината ролята на цвета е ограничена само до декоративните цели.
Понякога, чисто интуитивно, ние се обкръжаваме в градината с растения, които трогват нашата душа с окраската на цветовете или листата си във всеки сезон от годината. Така през пролетта, ние се впечатляваме от чистите жълти цветове на първите събудили се цветя. Струва ни се, че след сивата и студена зима жълтият цвят ни носи дългоочакваното топло, гони умората, повдига настроението. През лятото, вече обзети от енергията на слънцето, търсим покой в хладните сини тонове. Затова пък през есента, в преддверието на зимата отново се стремим да се запасим с енергия, черпейки я от оранжево-червените цветове.
Някои специалисти съветват да зонирате градината си и във всяка една част дадоминират различни цветове. Ако не можете да си позволите това, то тогава можете сезонно да оцветявате ливадата си.

Хармония в синьо
Синият е любим цвят и едва ли ще се намери някой, на когото да не му харесва. Той е символ на хармонията, симпатията, приветливостта и дружеското разположение. Действието на синия цвят е приятно за нас, тъй като той ни помага да си починем и да се отпуснем. Изтегнете се в креслото след уморителния ден, разсейте поглед в синьото море от камбанки или сини хортензии, и вероятно ще изпитате тяхното благотворно влияние.
Ако държите в дома си саксии и растения със сини цветове, поставете ги през лятото на балкона или терасата. Подходящи за отглеждане в саксии сини цветя има практически във всяка група растения – незевисимо дали са сезонни балконски цветя, екзотични или многогодишни тревисти или храстовидни.
Много ефектни и дългоцъфтящи растения има сред едногодишните. С непрекъснато и пищно цъфтене до есента ни радва чисто синята лобелия (Lobelia). В светло и полусенчесто място те образуват плътни цветни възглавнички, които са еднакво красиви както в саксии, така и във висящи кошници.

Магията на тъмнината
Като морски вълни се разпръскват от саксиите обилноцъфтящите сцевола (Scaevola) и петуниите (Petunia) от сортовете Patio Blue и Sky Blue с цвят на синьо индиго. Свои поклоници ще намерят и тъмносиният хелиотроп (подсунка) (Heliotropium) и прелестно синьото брахикоме (Brachicome). Колкото са по-светли оттенъците на синьото, толкова по-дълго “светят” цветовете вечер. Потапянето на градината в сумрака сините цветове ни повлияват със своята магическа сила.

Екзотична приказка
Екзотичните саксиени растения ще ви радват през цялото лято. През юни – юли цветовете си разкриват картофеното дърво и агапантуса (Agapanthus). Небесно сините цветове на саркофая (Plumbago) са просто приказни. Това дългоцъфтящо растение е от Южна Африка се нуждае от слънчево и добре защитено от вятъра и дъжда място. Всички екзотични растения и храсти през зимата трябва да се прибират в стаята.

Саксиените се съчетават помежду си
Лавандулата (Lavandula), хортенията (Hydrangea), градинският чай (Salvia), различните видове коча билка (Nepeta), камбанките (Campanula), великденчето (Veronica), нискорастящите сортове на ралицата (Delphinium) се чувстват прекрасноне само в градината, но и в саксии. А подходящи партньори за цветята в синята гама не е трудно да се намерят – бели, сини, жълти и оранжеви са най- добрите им съседи.

Камбанките (Campanula) омайват с прекрасните си сини цветове. В лехите те растат за година, а като бордюрни и за алпинеум те са многогодишни. Достигат от 15 см до 1.8 м и не са капризни към условията на живот. Предпочитат почви с добри дренажни свойства и слънце или лека сянка. Камбанките цъфтят между юни и септември. В зависимост от предназначението им семената им се засяват от февруари до май и се разсаждат от април до есента. В алпинеумите туфите се разделят пред пролетта.

Лупината (Lupinus) бива два вида. Разработени са хибриди, които издържат няколко години и омайват с големите си връхни съцветия. Ако размножавате вида чрез семена трябва да ги подменяте всяка година. Сред най-известните хпибриди са двуцветните синьо-бели Blue Jacket, The Governor, а видът Л. субкарнозус е само със сини цветове. Окраската на грахоподобните си цветове лупината показва най-често в началото на лятото. Тя е издръжлива, понася градската обстановка и леката сянка и слънцето. Към почвата обаче има предпочитания – алкална с добър дренаж.
Размножаването на многогодишните видове става чрез семена, засяти напролет или чрез резници през март. Едногодишните се сеят през февруари-март и се разсаждат през май.

Здравецът (Geranium) е сред най-предпочитаните сини цветя. Видът платипеталум е с виолетовосини цветове, които се разкриват юли-август. Този вид е от средните по височина растения – между 30 и 60 см. Издръжлив е, има прекрасен аромат и лесно се отглежда. Ако изрежете корените в градината, то те ще се появят отново през пролетта.
Това многогодишно растение може да вирее на слънце и сянка. Без претенции към почвата е, но държи да се добре дренирана. Ако редовно разделяте туфите през есента или напролет, то цялата ви градина ще може да се кичи със синьо оазисче.

Кочата билка (Nepeta) е сред известните почвопокривни треви. Тя е с височина от 30 до 90 см и показва сините си цветове от май до началото на есента. Непета сибирика е сред видовете, които са в синя или в бледолилава премяна. Има едри цветове, събрани във високо съцветие. Височината им достига до 45 см. Сред най-известните сортове от този вид са Six Hills Giant, който протяга снага на височина до 90 см и Souvenir d`Andre Chaudron – до 45 см.
За да са винаги изправени стеблата на кочата билка, трябва да расте на варовита или камениста дренирана почва. тя обича слънцето и редовно трябва да се чисти от изсъхналите части, за да цъфти обилно. Туфите се разделят през пролетта, за да се размножат.

Ирисът (Iris) или перуниката е предпочитан от много градинари. Това растение включва няколко вида сини представители. Сред най-известните са брадатите ириси, които биват от джуджета до високи до 75 см растения. Популярни са сортовете Jane Philips, Blue Pools и др. Те цъфтят през май-юни, не понасят сянката и се нуждаят от почва с добър дренаж. Туфите на брадатите ириси се разсаждат след като цветовете, но задължително във влажна почва.
Луковичната група на ирисите също има сини представители. Видът ретикулата е със сини, бледоморави или пурпурни цветове с жълти шарки. Обичат песъчливата почва и слънчевата светлина, а туфите им се разделят при изваждането.

Хортензията (Hydrangea) от вида макрофила се характеризира с бели, розови и сини цветове. Топчестите съцветия на храстовидните растения с диаметър до 25 см от ранна пролет до края на лятото. Розовите цветове могат да посинеят, ако използвате специални вещества преди да са разцъфнали пъпките. Хортензията не е капризна и е издръжлива. Изисква прохлада и постоянно влажна почва. Обича обилното поливане от пролетта до есента. Ярката разсеяна светлина е нейната тайна, а през зимата трябва да я пазите от големите студове. След като прецъфтят, съкратете стеблата наполовина.
Най-известните сини сортове са Homigo, Lavblaa, Blaumeise, Adria и др.

Хостата (Hosta) се показва най-често в лилавата багра, съчетавайки красотата на листата и цветовете си. Копиевидните й листа могат да бъдат от жълти до почти сини. През лятото образува пъстър килим през юни-август, когато е пикът в цъфтежа й на височина от 15 до 90 см, тъй като се срещат видове за алпинеум и бордюрни. Синьолистните видове виреят добре на полусянка и сред най-разпространените сортове са Blue Angel и Halcyon сред едрите, а сред джуджетата – Blue Moon.
За да угодите на хостата осигурете почвата да има добри дренажни свойства, не я излагайте на пряко слънце. Ако успеете да се справите с тези условия, ще можете да разделите и туфите през пролетта, за да размножите.