Светлината е един от най-важните фактори в живота на растенията. Тя осигурява протичането на фотосинтезата, синтеза на витамини и ензими, стартира прехода на растенията към репродуктивен етап, като в крайна сметка постига основната цел – формиране на реколтата.
Във всяка смесена градина има различни по осветеност участъци – сенчести, в полусянка и слънчеви. Повечето култури предпочитат слънчеви места или харесват шарена сянка в горещите летни следобеди. Малко са тези, които са толерантни към сянка – предимно листни зеленчуци, подправки и някои видове зеле.
Основен източник на светлина за растенията е слънчевата светлина. Тя достига до тях под формата на директни лъчи и дифузна радиация, която има по-богат спектрален състав от директната и е съществено важна за фотосинтезата на растенията.
Недостигът на светлина забавя развитието на културите, натрупването на биомаса, нарушава формирането на репродуктивните органи, което води до намаляване на реколтата. Замърсените повърхности в оранжерията или парника може значително да намалят количеството и качеството на реколтата. Твърде много светлина също е вредна за растенията, защото затормозява фотосинтезата, а в някои случаи причинява и изгаряне на растенията. За повечето растения нивото на осветеност от 20 хил. до 30 хил. лукса се счита за оптимално.
Какво означава това?
В ясен и слънчев ден средната осветеност на открито е 30 хил. до 50хил. лукса, а максимумът е около 100 хил. лукса. При гъста облачност осветеността пада до 5 хил. лукса.
Изискванията за интензитет на светлината за различните култури не са еднакви. Условно те могат да се разделят на 3 основни групи.
Първата, най-взискателна към светлината, включва повечето плодни култури. Към нея спадат дини, тикви, пъпеши, домати, патладжани, пипер, боб, царевица, слънчоглед и др. Оптималната осветеност за тази група е около 30 хил. лукса.
Втората група е по-малко взискателна и 20 хил. лукса за нея се считат за оптимални. Тя включва краставици, кореноплодни зеленчуци, грах, зеле, лук, спанак, маруля, чесън и други. Минималната осветеност, при която тези култури все още могат да натрупват биомаса, е 5-6 хил. лукса и продължителност на осветяване 8-10 часа на денонощие.
Третата група е най-малко претенциозна към светлината и културите, спадащи към нея, могат смело да се отглеждат на сянка. Тя включва зелен лук, целина, магданоз, цвекло, манголд, рукола, киселец и др.
Важно е да знаем, че изискванията на зеленчуковите култури се променят през целия им жизнен цикъл. Преобладаващата част от семената не се нуждаят от светлина за покълване. Има култури, които са светлочувствителни – тученица, мак, целина, мащерка, ягода, чубрица, риган и много декоративни видове. Факт е, че семената им обикновено са много дребни, нямат запаси от хранителни вещества и наличието на светлина за тях е жизненоважна за покълване.
Поникващите растения имат високи изисквания към светлината, защото бързо нараства кореновата им система и вегетативна маса. Те се увеличават значително по време на формиране на репродуктивните органи. Дефицитът на светлина в този период се отразява негативно на растежа на плодовете, води до опадане на цветовете и бутоните.
Изискванията за осветеност отново намаляват към края на прибиране на реколтата.
Растенията имат свои собствени изисквания към дневната светлина. Фотопериодизмът е реакция на живите организми (в този случай на растенията) на биологичния денонощен ритъм на осветеността – съотношението между светлата и тъмна част на денонощието. Различните култури имат свои благоприятни фотопериодични въздействия, при които преминават от вегетативно развитие към цъфтеж и плододаване.
