Прасковата без резитба не дава качествени добиви и загива рано

Резитбата е едно от основните мероприятия при отглеждането на прасковата. Оставени без резитба прасковените дръвчета се отрупват с много плодна дървесина и плодове, което силно се отразява на растежа и на качеството на продукцията. Нерязаните дървета бързо застаряват и това е една от причините за преждевременното им загиване. С резитбата се окажзва най-ефективно влияние върху растежа, плододаването и дълголетието на прасковата, а това се отнася и за останалите овощни видове.
В началото намесата ви е минимална. През първите няколко години след засаждането, когато се формира короната, растежът е много силен и резитбите трябва да бъдат минимални. Само първата резитба след засаждането, при формирането на чашовидната корона, е много силна и с нея се определя височината на стъблото, което е около 50-60 см. През следващите няколко години се премахват само единични по-силни леторасти, които се явяват конкуренти на скелетните клони и такива, които биха предизвикали силно сгъстяване на короната. Избраните клонки за скелетни клони не се съкращават, а само се премахват предивременните клонки във връхната им част. Това се отнася и за продължителите през следващите 2-3 години. През този период се прави и леко прореждане на предивременните клони, като се премахват предимно тези, израснали от вътрешната страна.

Чашовидната корона е една от най-широко използваните при формирането на прасковата. Тя е корона без водач с три, по-рядко четири скелетни клони, върху които се формират по 2-3 скелетни разклонения, разположени последователно от двете им страни през интервал 60-80 см. Ако няма възможност за формиране на такива разклонения, клоните трябва да се гарнират с повече по-къси разклонения, през различни интервали и израснали странично или навън спрямо скелетния клон.
Свободно растящата корона при прасковата се формира при тази., която има добре развит централен клон, в основната част на който се формират 3-5 по-силни разклонения, близки до скелетните клони. Колкото се отива към върха разклоненията намаляват и короната придобива пирамидална форма. За формирането на тази корона новозасадените дръвчета почти не се съкращават. Предивременните клонки върху стъблената част се премахват, а всички останали се съкращават на 2-3 пъпки.
Резитбата за плододаване започва още през периода на формирането и продължава през целия живот на растението. Отначало е по-умерена, а по-нататък започват силни резитби за просветляване и съкращаване. При тези резитби най-напред се премахват или съкращават до най-долните разклонения плододавалите през миналата година клонки. Изрязват се и някои застарели и сгъстяващи короната полускелетни разклонения. След това се прави детайлна резитба на едногодишните плодни клонки – букетни, цветни и смесени. Когато растежът е добър и има достатъчно смесени клонки, букетните и цветните се премахват. В зависимост от родовитостта на сорта, размера, възрастта и състоянието, на едно дърво се оставят от 60-80 до 120-150 смесени клонки, които не се съкращават. Под тежестта на плодовете те се навеждат и в основата им израстват нови клонки за следващата година. Когато растежът е слаб и няма достатъчно смесени клонки, за плододаване се оставят и част от букетните и цветните.
Въпреки силните резитби, върху смесените клонки се залагат повече завръзи, отколкото могат да бъдат нормално изхранени. Това налага допълнително прореждане на завръзите, когато достигнат размерите на лешник.

Резитбата на прасковата, както и при другите видове, започва още към края на зимата и трябва да приключи преди набъбване на пъпките. Когато има опасност от измръзвания, желателно е да се оставят повече плодни клонки и след това да се извърши допълнително прореждане при набъбването на пъпките или в началото на цъфтежа. В случаите, когато измръзванията през зимата са 100%, оставените смесени клонки се съкращават на 2-3 листни пъпки.