Как се формират асмите в двора

Асмовидните формировки са типични за дворното лозарство. Лозите се оформят със стъбла, високи до 2-3 м, а плодните звена и цялата вегетативна маса се разполагат върху специална конструкция. Мястото под асмите остава свободно и може да се използва за затревяване или отглеждане на други култури. Родовитостта на сортовете при този начин на отглеждане се повишава. Достатъчни са 5-6 асми в двора, за да се осигури достатъчно грозде за едно семейство. Асмовидно отглежданите лози почти не се засягат от сланите. Високите стъбла и дългите кордони допринасят за по-висока устойчивост на студ. Опазват се сравнително по-лесно и от мана. Гроздето им се проветрява добре и по-малко страда от сиво гниене. Необходимо е да се засаждат на топли, добре огрявани от слънцето места в двора или вилата.
Лозата може свободно да се направлява и да се създават най-разнообразни красиви форми. Тя обвива беседки и балкони, покрива тераси, създава засенчени алеи. Използва се едновременно за получаване на вкусен плод и за украса. При производството на грозде асмите се отглеждат върху конструкция. Тя може да бъде хоризонтална или наклонена към южната страна.

При засаждането лозичката се реже на чеп с две очи. На втората година резитбата е същата – чеп с две очи. При филизенето се запазват два по-силни летораста, привързват се на висок кол и се колтучат. Необходимо е да се получат пръчки, дълги над 2 м. По-слабата пръчка на третата година се отстранява, а силната се оставя на 6 до 8 очи над височината на конструкцията. Върхът се извива и превързва хоризонтално. Леторастите по вертикалната част на стъблото се филизят, а тези по хоризонталната част се прореждат през един. Крайният летораст ще послужи за продължител на кордона. На четвъртата година пръчките по кордона се режат на чепове с по 2 очи, а продължителят – на 6 до 8. Леторастите по него също се прореждат и, ако е необходимо, се оставя пак продължител, докато кордонът достигне края на конструкцията. Лозата е формирана с един кордон и чепове, а по-късно и рамена върху кордона. Ако лозите са засадени на по-големи разстояния в реда – над 150 см, може да се формират по 2 кордона на всяка лоза. При по-слабо развитие на лозите на върха на стъблото се формират 1-2 малки рамена. На тях има по едно плодно звено с чеп и плодна пръчка (тип Гюйо).

След формирането резитбата на асмите е сравнително лесна. Върху кордоните през интервал около 25 см се създават малки рамена. На тях ежегодно се оставят чепове на две очи от долната пръчка, а горната се премахва през стария чеп – резитба по типа Роая. При сортовете с по-ниска родовитост на основните пъпки (Болгар и др.) на някои от рамената наред с чепа се оставя и плодна пръчка на 8-10 очи. Тя се развива встрани от кордона и се привързва към конструкцията. При следващата резитба плодната пръчка се отстранява, както при резитбата Гюйо. Новата плодна пръчка се оставя на друго рамо. Оформените лози с 1-2 къси рамена се поддържат по типа Гюйо. При формирането на асмите често се допуска оголване на кордоните, което е нежелателно. За да се избегне оголването, пръчката за продължител на кордона трябва да бъде по-къса, до 6-8 очи.