Дай му на българския чиновник скандал, който тръгва от Европа, и му гледай сеира – то започват едни кръгли маси и работни групи, то се точат едни безсмислени дискусии, докато на обикновения българин ушите му не станат на поничка. И той престава да слуша – първо, за да се защити от словоблудството, което се е превърнало в удобен параван за заглушаване на реалните проблеми, и второ – за да спаси изтерзаната си мисъл от празните глупотевини, които телевизорът бълва всеки ден.
Думата ни е за поредната дъвка с „двойния стандарт при храните“, която е на път да се превърне в национален въпрос от първостепенно значение и чиято шумотевица тепърва ще ни облива. Въпросът обаче е защо едва сега родните чиновници взеха да се правят на активни, след като почти година преди тях колегите им от Чехия, Полша и Словакия установиха и документираха разминаванията в качеството на храните, предлагани в Западна и в Източна Европа.
И което е най-важно, под тяхно давление Европейската комисия започна адекватно разследване, като дори отпусна по 1 милион евро на всяка държава, работеща по този проблем.
Та се чудим защо българската реакция по двойствения стандарт изникна като качулка след дъжд едва сега, явно не да предпазва, а да показва колко неуверени, безпомощни и слаби управници провеждат политиките в българската икономика.
И за да не сме голословни в тези обвинения, ще дадем примери със ситуацията на българския пазар, където вносните зеленчуци от Гърция, Македония и Турция като качество се различават в пъти от това на същите стоки, продавани в съответните държави. И това се знае от българските политици, защото браншовите съюзи на зеленчукопроизводителите от години сигнализират контролните органи по този проблем.
Отговор обаче никакъв – само рехави показни акции по борсите, които по никакъв начин не спират контрабандата, защото тя е предупредена навреме.
Но нека да поразсъждаваме върху същността на „двойния стандарт“ и дали той не се прилага от всички производители и търговци навсякъде по света. Защото като туристи всички познаваме великолепното качество на гръцката диня, купена в някой от техните ресторанти, а в същото време се мръщим на увяхналата и жилава гръцка диня, взета от българските вериги.
Дори като идете в Турция, локумът и баклавата като качество нямат нищо общо със същите кулинарни вкуснотии, купени от българския пазар. Същото е и с внесените от южната съседка моркови, чушки и домати, пълни с нитрати, които са извън всякакви стандарти от зеленчука, продаван по техните пазари.
Причината за тези аномалии обаче трябва да се търсят не само в чуждите производители, но и в българските търговци, които, за да постигнат по-висока печалба на родна почва, купуват от борсите в Гърция и Турция третото качество плодове и зеленчуци, което е най-евтино.
А всеки български производител ще ви каже, че качеството на продукцията, предназначена за платежоспособните клиенти, е много по-високо, защото е използвана скъпа суровина, което вдига цените. Именно затова и българските търговци в Европа и на Балканите по традиция зареждат от най-евтините продукти, които биха могли да продадат на родния пазар. И всичко това минава, защото контролът умишлено не е на висотата, прилагана в Европа. А българските производители продължават да фалират под натиска на унизително ниските цени, на които се предлага чуждата стока.
Само че дискусии по този въпрос няма да чуете!
Екатерина Стоилова
