Циклами в стаята, циклами в градината

Не са много цветята, които съпровождат хората от хилядолетия и правят живота им по-красив. Цикламата е точно такова цвете. В античния Рим са я отглеждали наред с нарцисите и виолетките, а древногръцкият лекар Хипократ я е използвал като цяр срещу различни болести. От негово време е останало и научното название на цветето, свързано с кръглата форма на клубените – на гръцки циклос означава кръг.
Цикламите (Cyclamen) принадлежат към семейство Първоцвети (Primulaceae) и са представени от около 50 вида. Срещат се в природата на Централна Европа,Средиземноморието, Мала Азия, Кавказ и Иран. Като саксийни растения се отглеждат обикновено персийската циклама (C. persicum) и европейската циклама (C. еuropaeum). И двата вида покоряват с прелестните си оригинални цветове. Персийската циклама цъфти през зимата, когато малко растения ни радват с изобилие от цветове. Европейската пък от пролетта до есента се кипри с по-дребните си, но не по-малко красиви цветчета. При това те излъчват прекрасен аромат, заради който я наричат алпийска теменужка.

Персийската циклама е многогодишно тревисто растение, което израства на височина до 30 см. Направо от клубена излизат множество тъмнозелени кожести листа. Те са изпъстрени с красив сребристо-сив рисунък, а дългите им дръжки са оцветени в червеникаво-кафяво. Клубенът е плосък, кръгъл, диаметърът му е обикновено около 15 см. Той има само една растежна точка и ако тя бъде повредена, растението загива.
Твърде оригинални са цветовете – заострените им, огънати назад листчета създават впечатление, че ято екзотични пеперуди кръжат над саксията. Цветовата палитра е извънредно богата – включва снежнобяло, цялата гама на розовото и червеното до бордото и виолетовото.

Цъфтежът е много продължителен. В зависимост от сорта и стайните условия той може да започне от октомври и да не престане до края на март. През този период цикламата трябва да се настани на светло, но не слънчево прохладно място. Оптималната температура е 10-14 градуса. На повече топлина тя реагира много зле. Поливането става с хладка престояла вода и трябва да се извършва много внимателно – не бива да се пресушава почвата, нито прекалено да се мокри. Изпитан метод е водата да се налива в подложката на саксията и тази, която не е поета след 2 часа, да се излее. Може да се налива и по края на саксията, но много трябва да се пази средата на листната розетка от попадането дори на малко вода. При сравнително ниската температура вегетационният връх лесно може да загние и да погубим цикламата.
След като напълно прецъфти, персийската циклама навлиза в задължителен период на покой. За да се възстанови и да може пак да ни радва с обилни възхитителни цветове, щом листата започнат да жълтеят, поливането силно се ограничава, но не се прекратява съвсем. От време на време почвата леко се навлажнява, за да не пресъхне съвсем. Саксията се поставя на сенчесто и прохладно място. Може и да се закопае в градината под някой храст или дърво с плътна сянка. Когато се появят първите листчета, цикламата се пресажда в нова почвена смес, която трябва да лека и пропусклива, но да съдържа достатъчно количество хранителни вещества. Клубенът се засажда плитко, така че около 1/3 от него да остане над повърхността. Веднага след пресаждането и до началото на цъфтежа се подхранва 2 пъти месечно с комбинирани минерални торове.

Друг метод за осигуряване на пълноценен покой на цикламата е след като прецъфти, да се намали силно поливането и когато листата опадат, саксията да се постави в легнало положение в полутъмно и прохладно помещение. В края на юли клубенът се пресажда в нова почва и редовно се полива и подхранва.
И при двата метода на почивка, ако им се осигурят добри условия, цикламите могат всяка година да ни даряват с прекрасните си цветове в продължение на 20-25 години.
Персийската циклама се размножава със семена. За да сме сигурни, че ще се образуват, е нужно изкуствено опрашване. То става, като прашецът от тичинките на един цвят се обира с меко тампонче (напр. клечка за уши) и се нанася върху плодника на друг цвят. Семената на това растение бързо губят кълняемост, затова се засяват непосредствено след узряването им. Това се познава по разпукването на семенната кутийка. Засяването става на дълбочина около 1 см в рохкава и по-бедна на хранителни вещества почва. Съдът се поставя на тъмно при температура 18-22 градуса и почвата се поддържа винаги влажна. Покълването е бавно, чак след 30-40 дни ще се покажат пониците. Тогава съдът се пренася на светло място със същата температура. Когато се оформят първите две листенца (обикновено през декември), малките цикламки се пикират – т.е. засаждат се в малко по-богата почва на разстояние една от друга. При пикирането клубенчетата напълно се покриват с почва. През април-май, когато растенията напълно се развият, се засаждат в отделни саксии. Задължително поне 1/3 от клубените трябва да остана над почвата. Те ще цъфнат след около година и половина.

За разлика от персийската циклама, която в природата обитава сенчестите гори на Мала Азия, европейската вирее по поляните и из редките светли гори в планините на Централна и Южна Европа. Това е вечнозелено тревисто растение без изразен период на покой. Клубените достигат до около 10 см в диаметър, формата им е кълбовидна или неправилна. Те са покрити по цялата си повърхност с корени и образуват подземни столони, които завършват с дъщерни клубени. Листата излизат от силно скъсени стъбла и образуват красива розетка. Те са закръглено сърцевидни, кожести, отгоре са тъмнозелени с характерен сребрист рисунък, а отдолу са тъмночервени. Достигат до 2-4 см в диаметър. Цветчетата са дребни, около 2 см, розови или бели с розово гърло, с много фин аромат. Те се появяват непрекъснато от пролетта до есента и са много по-обилни, отколкото при персийската циклама. През цялата година европейската циклама трябва да се държи на светло място, като се пази от силното обедно слънце.

През пролетта е добре да се пресади в градината на полусенчесто място. Там тя ще цъфти цяло лято и без помощ ще завърже семена. При узряването си дръжките имат свойството да се завиват спирално и да довеждат семената до почвата, където се самозасяват. През периода на растеж и по време на цъфтенето се полива обилно, но внимателно, като не се допуска застояване на излишна вода. През зимата тази циклама се държи на прохладно светло място и се полива оскъдно. Въпреки че през този сезон няма цветове, тя е красива и със свежата си листа розетка.
Европейската циклама живее много продължително – нерядко надхвърля 40 тодини. Размножава се както със семена, така и с отделяне на новообразуваните клубени. Те се отделят в края на март, когато се пресажда възрастното растение. Засаждат се в същата почвена смес, както и персийската циклама, но за разлика от нея клубените се покриват изцяло с почва. Зацъфтяват още през първата година.

Със своето огромно цветово разнообразие и с продължителния си цъфтежен период цикламите предоставят огромно поле за изява на всякакви декоративни хрумвания. При умело подбрани съдове и подходящи “съседи” те ще бъдът на мястото си в помещения, издържани в най-различни стилове. Може да се “поиграе” с разнообразни кашпи, да се комбинират растения с различна окраска, а може да се представят и съвсем скромно, но в духа на съвременните тенденции.

Тези феи на растителното царство все по-често може да се видят и в градините. Въпреки крехкия си вид те са удивително устойчиви и издържат не само есенните ветрове и облаци, но и леките минусови температури. Това се отнася преди всичко за миниатюрните сортове и тези със средни размери. Студената и влажна есен е точно по вкуса им и те се надпреварват да цъфтят. Между тях има и някои сортове, например Miracle, които благоухаят, особено в предиобедните часове. Е, с настъпването на студовете се налага да бъдат прибрани в прохладни помещения, където ще продължат да ни радват, докато настъпи периодът им на покой.

Но съществуват и ботанически видове циклами, които са окултурени и могат да внесат екзотика в градината през цялата година.
Най-често се продава посадъчен материал от бръшлянолистната циклама (C. hederifolium или C. neapolitanum). Тя произхожда от средиземноморското крайбрежие, но отдавна е между красивите обитателки на европейските градини. Поради силната си устойчивост на ниски температури прекрасно вирее и у нас. Листата й силно напомнят тези на бръшляна и са украсени със сребриста шарка. Цветчетата са като на персийската циклама по форма, но са дребни и в основата си имат своеобразни “рогца”. Баграта им е розова. Цъфти пищно през септември-октомври. Листата израстват след прецъфтяването и образуват красиви малки розетки, които изтрайват до пролетта. Клубените се засаждат дълбоко – поне на 10 см.
Пурпурната циклама (C. purpurascens) се среща и у нас под името буторче. Листата се появяват успоредно с цветовете. Те са тъмнозелени, със сребриста шарка. Цветовете достигат до 3,5 см в диаметър, биват бели или розови в различни оттенъци.

Появяват се от юли до октомври.
Много привлекателна е коската циклама (C. oum), наречена по името на егейския остров Кос. Среща се и у нас. Тъмнозелените листа със светла шарка израстват през есента и зимуват под снега. Розовите цветчета разцъфтяват рано през пролетта – през март-април, и издържат около 30 дни.