Летни сортове круши

В зависимост от настъпването на беритбената и консумативната зрялост крушовите сортове се делят на три групи – летни, есенни и зимни. Плодовете на летните сортове узряват от към края на юни до към последната десетдневка на август. Потребителската зрялост придобиват още на дървото, едновременно с беритбената. Съхраняемостта им е много малка – от към 3-4 и най-много до 10 дни, поради което трябва да бъдат употребени в непродължително време. Повечето от тези сортове се използват за консумация в прясно състояние, но някои от тях могат и да се преработват в компоти и други продукти.
Есенните сортове зреят от края на август до към втората половина на септември и стават годни за консумация и преработка след 15-30 дни. Те са сравинтелно най-широко разпространени и са годни както за прясна консумация, така и за преработка.
Броят на зимните сортове при крушата, за разлика от ябълката, е доста ограничен. От тях най-широко разпространени са сортовете Попски, Харденпонтова масловка, Пас красан, Елдорадо и Зимна деканка. Те зреят през септември-октомври и консумативната им зрялост настъпва след 1-4 месеца, като някои могат да се съхраняват чак до пролетта.
След тази обща класификация да се спрем по-подробно на летните сортове, към които проявяват интерес наши читатели. Към тази група спадат някои много стари местни сортове, повечето от които вече са почти на изчезване. Това са сортовете Ечменка, Енисейка, Клементинка и др. От тях сравнително по-широко разпространена в любителските градини е Клементинката. Ечменката зрее към края на юни, а останалите – към началото на юли. Плодовете на тези сортове са дребни и съхраняемостта им е най-много една седмица.
У нас са селекционирани и някои ранни крушови сортове в Институтите по овощарство в Кюстендил и Пловдив, които не намериха широко разпространение в практиката. От тях сорта Пауталия зрее към края на юни и има добри вкусови качества, но плодовете на сортовете Прогрес, Юнска, Трапезица и Пловдив 1. Плодовете им са дребни, сочни, ароматични и с добро качество. Пригодни са предимно прясна консумация, но могат и да се преработват. Срокът им на съхранение е много кратък.
Ако някой желае да си размножи някои от посочените сортове може да си потърси калеми предимно от колекционните градини в посочените институти.

Жифардова масловка е един от най-широко разпространените летни сортове круши. Това е много стар френски сорт, внесен у нас още в началото на миналия век и е един от основните летни сортове круши у нас. Плодовете са под средно едри, жълтозелени със червеникава окраска по огряваната страна. Месото е бяло, нежно, сочно, топящо се, приятно, възкисело, умерено ароматично, с много добро качество. Плодовете зреят към средаата на юли и съхраняемостта им е около 4-6 дни. Употребяват се предимно за прясна консумация, но могат и да се преработват в компоти.

Клапов любимец е внесен у нас наскоро след Освобождението и е разпространен в цялата страна, като основен стандартен сорт. Плодовете са едри, резедавозелени при беритбата и зеленикавожълти до тъмно лимонено-жълти при консумативна зрялост, с ярко малиновочервено оцветяване от към огрявяната страна. Месото е бяло до леко жълтеникаво, нежно, сладко, възкисело, слабо ароматично, с много добро качество. Зрее през първата половина на август и при хладилни условия може да се съхранява по два месеца. Освен за прясна консумация е пригоден и за преработка.

Ранна на Моретини е италиански сорт, внесен у нас през 1960 г. Плодовете са средно едри до едри, изравнени по големина и форма. Кожицата е тънка, гладка, слабо мазна, светлозеленикава с розовочервеникава окраска от към огрятата страна. Месото е сравнително плътно, нежно, сочно, сладко, възкисело, слабоароматично, с много добро качество. Зрее в началото на август, малко преди Клапов любимец и в хладилници може да се съхранява до шест седмици. Употребява се предимно за прясна консумация.

Старкримсон е сравнително нов американски сорт, внесен у нас през 1966 г. Плодовете са много едри, закръглени, почти изцяло керемиденочервени. Месото е бяло, топящо се, с приятен аромат и много добро качство. Зрее през първото десетдневие на август. Подходящ е предимно за прясна консумация.

Д-р Жюл гюйо е стар френски сорт, внесен у нас в края на XIX век, но не еу много разпространен. Плодовете са много едри, със светложълта окраска при консумативна зрялост. месото е полуфинно, умерено сладко, слабо възкисело, слабо ароматично, с много добро качество. Зрее през първото десетдневие на август и при обикновени условия може да се съхранява 2-3 седмици, а в хладилници – 1-2 месеца.
Към летните сортове може да се пречисли и сорта вилямова масловка, който в полските райони зрее към 15-25 август, но в по-високите маста към началото на септември. това е един от най-широко разпространените сортове в Европа и Америка, включително и у нас. Подходящ е както за преработка, така и за прясна консумация. От него се получават едни от най-качествените компоти. Плодовете са много едри, с неравна повърхност. кожицата е светлозелена при беритбена зрялост и лимоненожълта при консумация. месото е кремавобяло, фино, сочно, топящо се, сладко, слабо винено-възкисело, със силен мускатов аромат и отлични вкусови качества. При обикновени условия се съхранява 10-15 дни, а в хладилник – до два месеца.
съществуват и други летни сортове круши, както местна селекция, така и интродуцирани от чужбина, които са много по-слабо разпространени.