Има какво да се желае от правителството по отношение на продоволствената сигурност на България и това ясно се видя от проведения вчера Консултативен съвет по зърното, защото не получихме отговор на най-важния въпрос – точно какви количества пшеница се съхраняват в Държавния резерв. Това съобщи в интервю за Синор.бг председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Костадин Костадинов, който изрази и силното си притеснение за трудностите, които тази година ще съпътстват пролетната сеитба.
Войната се отразява сериозно на световния пазар на растителни масла
Ръководството на агроминистерството и вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев са обявили пред бранша, че ще назначат бърза проверка на зърнените запаси, защото на този етап липсва актуална информация за складовите наличности от резерва. Земеделците имат тежки спомени от първите години на демокрацията, когато България беше изправена през ситуацията с изпразнени складове със зърно, но въпреки огромния скандал тогава виновни за кризата така и не бяха посочени.
„Благодарим на правителството за тези проверки, защото без точна информация за запасите е невъзможно да се проведе адекватна политика по отношение на продоволствената сигурност и на бъдещия износ”, посочи председателят на НАЗ. В кризисна ситуация като войната в Украйна страната ни задължително трябва да направи такава организация, така че бизнесът да има предвидимост. Всички мерки в подкрепа на земеделието трябва да се основават на точни статистически данни за зърното, с което страната ни разполага, обясни още Костадинов.
На въпрос на Синор.бг как се осъществява българският износ на зърно в момента, председателят на асоциацията изрази притеснение, че при продължителни военни действия България също ще бъде засегната, защото има опасност да се блокират превозите през Черно море. „Надяваме се скоро да има мир, защото в противен случай тежестите за бранша ще бъдат огромни. Вижте само динамиката при цените на желязото, които за дни скочиха бомастично от 24 февруари насам”, посочи земеделецът.
Костадинов припомни, че към момента родните земеделци започват пролетната сеитба при изключително тежки условия – увеличени цени на газа и петрола, продължаващо поскъпване на горивата, които са основно перо в себестойността на производството. Да не говорим за останалите консумативи. По предварителни прогнози себестойността за сеитбата на пролетните култури тази пролет ще бъде почти двойно по-висока от 2021 г. „Ако миналата година за декар слънчоглед и царевица разходите на стопаните бяха около 110-115 лв., тази пролет те ще достигнат 190-200 лв., сочат разчетите в различните краища на страната”, посочи председателят на НАЗ.
По отношение на другия огромен проблем – скъпите торове за пролетната сеитба, мерките, декларирани на вчерашния съвет по зърното, са закъснели, категорични са повечето земеделци. Защото целият бранш ще сее тази пролет с много по-малко торове, което се дължи не само на скъпите торове, но и на дефицита, тъй като редица заводи в Европа спряха производството заради скъпия газ.
„Проблемът е още от есента на миналата година и тогава редица съседни държави защитиха фермерите, като спряха износа на торове, което осигури доставки за техните земеделци. У нас това не се случи, в резултат на което днес цената скочи до 1 520 лв. за тон, при 1 300- 1 400 лв. – преди кризата в Украйна”, обясни Костадинов. Проблем тази пролет ще има и с доставките на семена. Докато при пшеницата земеделците все пак ползват основно български сортове или вносни семена, които са произведени в страната, при слънчогледа и царевицата доставките почти на 80% идват отвън.
По всичко личи, че родните зърнопроизводители отново ще разчитат основно на себе си и на прогнозите за времето, което дано бъде благосклонно за пролетниците и за есенните култури.
Преди последния сняг подготовката за пролетната сеитба в Северна България вече беше започнала, а в някои части на Южна България някои земеделци дори започнаха да сеят. „И тази година зимата не беше благосклонна към нас, тъй като липсваше сняг, затова и влагозапасяемостта в почвата е слаба”, посочи Костадинов. Затова и очакванията на целия бранш са за повече валежи точно в този период, които биха осигурили необходимата влага за посевите.
Браншът все пак разчита на компенсаторни мерки, така че комуникацията с министерството на земеделието ще бъде доста плътна в следващите седмици. Това поне са обещали министърът на финансите и експертите от агроминистерството.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
