Една от задачите на резитбата при овощните дървета е бързо формиране на здрава, добре обраснала с плододаваща дървесина и по-пълно огрявана от слънцето корона. Това се постига като през първите няколко години след засаждането се избират подходящи клонки за формиране на скелетните клони и разклонения. Излишните по-силни прирасти, които се явяват като конкуренти на скелетните части и тези, които ще предизвикат сгъстяване на короната, трябва своевременно да се премахнат. Премахват се и прирастите върху стъблената част на растението. Това се извършва при провеждането на зимните резитби, но много по-добри резултати се получават, ако излишните прирасти се премахват още като млади филизи в началото на вегетацията. Филизенето се провежда когато младите филизи достигнат дължина около 10 см и лесно се премахват с ръка. При прасковата филизенето може да се извърши и при по-голяма дължина - около 15 см. Своевременното филизене улеснява работата и получените рани зарастват по-бързо.
С премахването на излишните филизи се стимулира растежът на оставените за скелетни части леторасти и формирането на короната става по-бързо. Премахването на филизите, израснали върху присадените подложки и клони, се отразява много добре върху развитието на присадниците. То трябва да се извършва още в началото на появяването им и се налага да се проведе неколкократно през периода на буйния растеж.
През периода на формирането както зимните, така и летните резитби, трябва да бъдат минимални и се свеждат основно до премахване на излишните по-силни прирасти. Оставени без резитба дърветата започват плододаването по-рано, но по-нататък растежът отслабва, короните се сгъстяват и качеството на плодовете се влошава. Поради засенчването клонките във вътрешността на короната започват да съхнат и растежът се изнася към периферните части на дървото. В силно сгъстените корони развитието на болестите е по-интензивно и борбата с тях е по-трудна, голяма част от плодовете и листата не се огряват добре от слънцето и това се отразява на фотосинтезата и качеството на реколтата. Това налага през периода на плододаване да се провеждат редовни резитби за просветляване на короната. Основно това се извършва при провеждане на зимните резитби, но като допълнение към тях може да се извърши и лятна резитба за просветляване. Тя трябва да се извършва много внимателно, за да не се намали чувствително количеството на листната маса. Лятната резитба за просветляване по-често се налага при прасковата за подобряване окраската и качеството на плодовете. Тази резитба се провежда през юни-юли. Прореждането на завързите, които най-често се налага при прасковата, също се причислява като мероприятие към летните резитби.
В края на формирането се извършва резитба за ограничаване размера на короната. Това се постига чрез съкращаване на скелетните клони над някоя по-слаба и наведено растяща клонки. Най-добри резултати от ограничаващата резитба се получават, ако тя се проведе към края на юни, до началото на юли, когато приключва буйният растеж.