Към края на месец май до средата на юни, разсадът от целина е готов за разсаждане. Има вече 6-7 добре развити листа. Това е типично поливна култура, поради което едно от най-важните условия при избор на място е осигуряването на достатъчно вода през целия вегетационен период. При липса на вода кореноплодите издребняват и загрубяват. Тя е взискателна и по отношение на почвата. Най-подходящи са дълбоките, структурни и влагоемни почви, богати на органични вещества. При отглеждането на едно и също място, почвата силно се изтощава, и затова се засажда след 3-4 години. Добри предшественици за нея са култури богато торени с оборски тор като домати, краставици, пипер и т.н.
Засаждането се извършва на дълги фитарии или бразди на разстояние 40 х 30 см, при кореновидната и дръжковата целина. Може да се отглежда и на две или три редови ленти при разстояние 25-30 см между и в редовете и 40 см между лентите. При сортовете от листната форма, засаждането става на разстояние 12-15 см. През лятото се проскубват през ред за лятно потребление, при което оставените растения до есента се развиват на нормални разстояния.
Един ден преди разсаждането, разсадът се полива. На извадените растения се отрязват 1/3 от корените и част от листата. Целината не понася дълбоко засаждане, като вегетационният връх трябва да бъде над повърхността на почвата. След засаждането веднага се полива, което се преповтаря след няколко дни. В началото развитието е бавно. Грижите през вегетацията се състоят в редовно поливане с разрохкване, борба с плевелите и еднократно подхранване с амониева селитра в доза 1,5-2 кг за 100 кв.м.
Ако е студено, покрийте със слама
Кореновидната целина се прибира късно през есента. С изваждането й не трябва да се бърза, тъй като най-усиленото нарастване протича през хладните есенни дни. В по-южните райони на страната сортовете от листната и кореновата форми могат успешно да презимуват на открито. При много големи студове, растенията трябва да се покрият със слама.