Атакувано от други листни зеленчуци, предимно спанака, това старо градинско растение няма днес значението, което е имало от древността почти до наши дни. Производителите го отбягват и по причина, че не се отличава с добра трайност и им се налага да понасят загуби, не се ли продаде веднага. Това не е проблем за любителя, който ще отгледа градинска лобода в дворната си градина. От нея стават вкусни и витаминозни супи.
Семената от лобода сега се разпространяват предимно, ако не изключително, сред любителите градинари. Добре е да се знае, че от голямото ботаническо семейство Лободови, има само две разновидности на градинската лобода, които представляват интерес - зелената и жълтата. Много други разновидности също се използват, но като декоративни растения.
Градинската лобода не е претенциозно растение и отглеждането и не представлява трудност. Семената се засяват още в ранна пролет в подходящи за работа дни през март без да се отглежда предварително разсад. Добре е почвата да е богато торена, лека и влагоемна. Пролетната й обработка се състои в накопаване и заравняване на повърхността с помощта на градинско гребло, след което се оформят браздички на 30-40 см една от друга. Може да се оформи и една единствена дълга браздичка край други зеленчукови култури. В такъв случай лободата ще изиграе и ролята на кулисен посев, който предпазва от вятър и от нахлуване на носените от него вредни насекоми. Стъблото на лободата, отглеждана на богати почви, достига и до 2 м височина. За 100 кв. метра са необходими 100-150 г семена. Когато растенията развият 3-4 листа, трябва да се проредят, така че на 10-15 см да остане по едно. По-нататък грижите се състоят в редовно окопаване и поливане.