Гладиолите са перли в цветната корона на декоративното изкуство

Те омайват с формата на цветовете и изключителното разнообразие на тяхната багра. Растенията будят възхищение с общия си вид и подобните на остри мечове листа. Гладиолите са едни от най-предпочитаните цветя за поднасяне на обич и признателност. Не случайно се отглеждат на големи площи при промишлени условия. А пищната дворна цветна градина без тях е като корона без перли.

Ботаническа справка

На ботаниците са познати около 300 вида гладиоли, разпространени в Средна Европа, по Средиземноморието, в Мала Азия и в тропическите райони на Африка. В превод от латински родовото им име (Gladiolus, сем. Iridaceae) означава меч и е свързано с формата на листата. Стъблото е изправено, облистено, много рядко разклонено и на височина може да достигне повече от 1 метър. Листата са мечовидни, зелени и обхващат стъблото от двете му страни така, че се подреждат в една плоскост. Цветовете са камбанки, разнообразни по форма, размери и багри. Разнообразието от багри е огромно - от снежнобели до почти черни през всички цветове на дъгата. Отделните цветове са събрани по много в съцветие, което може да бъде едностранно, двустранно или спираловидно наредено.
В почвата гладиолите образува клубенолуковици. Характерна особеност е, че всяка година старата клубенолуковица се заменя от млади дъщерни клубенолуковици. Тази особеност се използва за размножаването на гладиолите. Най-подходящи за засаждане са тези, на които височината е почти равна на диаметъра, а дънцето е малко, не повече от 1 см.

Изберете им място

Отглеждате ли гладиоли, трябва да се съобразявате с някои неща. Истина е, че биологичните изисквания на гладиолите към условията на развитие не са големи. Изкуството обаче успешно да се отглеждат изисква много знания. За гладиолите в дворната градина ще отделите онова място, където те ще изявят най-добре красотата си. Но имайте предвид и някои други неща. Най- добър предшественик при промишленото производство на гладиоли за рязан цвят и клубенолуковици са житните култури. В домашната градина най-добре е да се засадят след грах, фасул или след едногодишни цветя, но не и след лалета, зюмбюли, нарциси или след гладиоли. Почвата трябва да е лека, песъчлива, през есента да е наторена с добре разложен оборски тор и изорана или прекопана дълбоко. Напролет се прекопава още веднъж плитко или се фрезова. В домашната градина лехата се прекопава плитко с мотика, без да се обръща. С тази обработка се внасят 40 г суперфосфат и 20 г калиев сулфат на 1 кв. метър.

Засаждането

С цел да се радвате по-дълго време на цветовете и да можете да изрязвате за вазата и за букети, засаждайте клубенолуковиците на етапи. Началото се определя от метеорологичните условия. Първото засаждане е възможно, когато почвата на дълбочина 10 см се затопли до 10 градуса. Обикновено това е първата половина на април. Засаждането продължава до края на юли. В зависимост от определеното място и целите на отглеждането им гладиолите се засаждат на ленти, в лехи или на отделни групи. При всички случаи за по-едрия посадъчен материал трябва да се осигури хранителна площ 10 на 10 см. Дълбочината на засаждане се определя от типа на почвата. На леки почви тя е до 10 см, но когато луковиците са по-дребни - 6-7 см. На по-тежки почви максималната дълбочина е до 8 см.

Поливайте внимателно

В началото на вегетацията гладиолите редовно се окопават. С напредване на растежа им не може да се работи между растенията, затова при необходимост само се плеви. Много важно е кога и как се полива. Най-добре е поливките да се извършват сутрин и късно следобед, за да се избегне съчетаването на високата влажност и топлина, което благоприятства развитието на фузарийното гниене и заразяването на клубенолуковиците. При необходимост растенията се подхранват с амониева селитра. Най-подходящите срокове са: първи път при формиране на 3-ти - 4-ти лист; втори път, когато цветоносното стъбло се покаже между листата; трети път, когато започнат да се формират новите клубенолуковици. Ако искате да получите добри клубенолуковици за засаждане от някой сорт, в момента когато видите първия му цвят и така се убедите, че това е желаният от вас, трябва да премахвате цветовете. Така ще насочите хранителните вещества към образуващите се клубенолуковици. В любителската практика гладиолите се размножават и с клубенолуковици, които не са отгледани специално за тази цел.