Игликата – нежно цвете с място във всеки двор

Известна е от древността, когато са я смятали за лекарства против всички болести. За нея до нас са достигнали много легенди, които я славят като много красива и много полезна.
Сега към рода са включени на 500 вида. Всички те са многогодишни тревисти растения.Едни от тях се отглеждат като саксийни, а други на открито. Видовете които имат стопанско значение са няколко. Най- разпространена през пролетта е Примула вулгарис. Наричат я още безстъблена или кавказка иглика. Произхожда от средиземноморието, Крим и Кавказ. Развива розетка от приседнали писта н набрана повърхност. Цветовете са единични, разположени на къси дръжки,без стъбла. Багрите им са най-разнообразни. Зацъфтява от февруари до май.
През последните години от този вид са създадени много нови сортове, които са с по-едри листа и цветове. Те може да се използват като саксийни. Ценно качество е, че цъфтежът им може да се регулира и в оранжерии да зацъфтят още през декември, през цялата зима та до пролетта.
Игликата не е много взискателна към условията на отглеждане, но предпочита сенчести места, богати на хумус и умерено влажни почви. Размножава се чрез семена и разделяне на коренищата. Засажда се на разстояние 25х25 см. Семенният начин дава възможност за кратък срок да се получава голямо количество посадъчен материал. Трябва да знаете, че семената бързо губят кълняемостта си, затова трябва да се използват само една година. Засявайте в сандъчета, като използвате почвена смес от листовка и пясък, без да покривате семената с почва. Завивайте сандъчетата с хартия или стъкло, за да предотвратите изпаряване на влагата. Веднага след поникването ги открийте. Поливайте с много фина струйка, за предпочитане с пулверизатор, за да не размествате пониците. Когато растенията оформят две листчета, пикирайте на разстояние 4х4 см. На постоянно място засаждайте пролет или есен, когато растенията са добре оформени. Имайте предвид, че игликите са кръстосано опрашващи се растения. Ако желаете да запазите качествата на определени сортове, най-добре е да ги размножавате вегетативно.Разделяйте коренищата след цъфтежа. През вегетацията поддържайте умерена влажност. Отглеждани на едно и също място повече от три-четири години, започват да цъфтят с по-дребни цветове. Затова след прецъфтяването, та чак до есента , можете да разделяте коренищата на няколко части и да ги засаждате на ново място.
Освен като декоративен вид ,тази иглика се среща и в естествени находища. Те са разпръснати почти по цялата черноморска ивица. Обитава букови и дъбови гори. Избира умерено влажни, богати на хранителни вещества почви от 0 до 200 п надморска височина. За жалост през последните години поради изсичане на горите и разширяване на пасищата в местонахожденията, популациите са застрашени. Едни от нейните врагове са туристите и събирачите на букети. Поради тези причини видът е включен в Червената книга на България. За спасяването му се опазват находища в резерватите “Балтата”, “Силкосия” и “Узун боджак”. Това толкова българско цвете трябва да намери място във всеки двор.