По правило органичните торове се внасят през есента и веднага се заорават. Когато оборският тор е много добре разложен по изключение може да се внесе през пролетта.
Азотните торове се дават през пролетта най-малко 20-30 дни преди напъпването на лозите. Когато се употребява амониев сулфат и карбамид те могат да се внесат късно през есента или зимата, тъй като се измиват трудно от дъждовете. При температура над 8° С не се препоръчва карбамид, защото има големи загуби на азот.
Фосфорните и калиевите торове се внасят през целия период на покой на лозите. Най-добре е това да стане през есента, едновременно с дълбоката оран или рано напролет.
Торовете трябва да попаднат в зоната на най-активната част на корените. Обикновено на дълбочина в почвата от 20 до 60 см.
Амониевата селитра е лесно разтворима и подвижна, може да се разхвърля повърхностно, но веднага след това се заорава. Амониевият сулфат и карбамидът трябва да се внасят на дълбочина 10-15 см, за да избегне загубата на азот.
Фосфорните и калиевите торове са бавно подвижни, внасят се на дълбочина 30 - 45 см
Ако ще си правите ново лозово насаждение, трябва да знаете, че е задължително запасяващо торене за 7-8 години. Преди риголването се внасят 50-60 кг активно вещество (а.в.) на декар суперфосфат и 40-50 кг калиев сулфат или калиев хлорид. След риголването се заорават 4-5 т оборски тор на дълбочина 20-30 см. Тези коричества са достатъчни и докато започнат да раждат с пълна сила младите лози не се торят. Когато не е направено такова торене и при слаб растеж, се внасят предимно с азотни торове - по 8 кг а.в. на декар.