„След като видях как се работи в Румъния, съм се зарекъл, че на никаква цена няма да правя повече бизнес в България. Докато в родината си бях подложен на рекет и загубих бизнеса си като животновъд, в съседната държава намерих спасение и перфектна реализация на продукцията“. Думите са на производител на десертно грозде от Силистренско, с когото случайно се срещам малко след преминаването ми на Дунав мост. В продължение на седмица бях на посещения из десетина земеделски стопанства в Румъния, където бизнес и администрация явно добре се допълват, защото фермерите там рядко могат да се оплачат от бюрокрацията.
Срещата със силистренския фермер Александър Димитров стана непредвидено, след като вече съм натрупала добри впечатления от това, което видях в румънските стопанства и реших да го споделя с него. Историята му ме порази и за сетен път доказа правилото, че у нас бизнесът е подчинен на дивите закони на първоначалното натрупване на капитали, довели до обезлюдяване на цели региони от страната.
Само преди 8 години Александър е бил сред средно големите животновъди в Силистренско, като освен говеда той е отглеждал още овце и прасета, като общият им брой в стопанството е надхвърлял 400. Отказал се от бизнеса след една „визита“ от страна на „яки момчета“, които насилствено му предложили бизнес схема, основната част на печалбата от която да отива у тях вместо у него. В противен случай щели да разсипят фермата му.
Не се поддал на рекета и разпродал всичките животни, след което решава да инвестира в лозарство. С парите купува млади лозички десертно грозде от сорта „Ярес“, селектиран в институт на 300 километра от Одеса. Този сорт е с изключителни качества и може да използва се за отглеждане на биогрозде, тъй като не се пръска, а добивите от него са изключително високи.
Така животновъдът става лозар, но явно когато човек има глава на раменете си, той успява и бързо да реализира мечтите си. Инвестирайки в рядък сорт грозде, той се цели в скъпите пазари, където неговата продукция да се реализира на добра цена.
Вярно е, че инвестицията е била доста сериозна – една малка лозичка от това грозде е струвала 25 долара. Но успява да възстанови вложените средства и днес притежава повече от 250 декара, които дават великолепна реколта.
През миналата година най-големият откъснат грозд, набран от лозето на Димитров е тежал цели 3 килограма. Печалбата също е добра и нищо общо с цените, които получават останалите български лозари в страната. От килограм продадено грозде българският фермер получава 5 евро, в които влиза и субсидията.
Най-голямото предимство е, че Александър е намерил постоянен пазар в Румъния, доставяйки грозде за румънските училища. За целта кандидатства по програма на румънското министерство на образованието и печели конкурса, без някой да му иска рушвети. Договорът е дългосрочен, но и контролът от страна на клиентите е голям - всяка година се правят почвени проби, както и лабораторни изследвания на готовия плод.
Фермерът е изряден, затова и двете страни са доволни. И понеже в Румъния условията за бизнес не са като у нас, затова и днес румънските деца хапват от българското грозде.
За Александър Димитров бъдещето е в екологично чистата продукция. Неслучайно в началото на всеки ред от лозето му е засаден по един храст роза, който "предупреждава" за опасност от брашнеста мана. Препаратите срещу подобни болести се подават на лозичките чрез водата, с която ги полива, затова и това грозде не се пръска.
Освен грозде фермерът отглежда още биобадеми, като пазарът отново е в Румъния. Защото, както Димитров посочи, за него бизнесът в родината му е затворена страница. Впрочем същото се отнася и за много други фермери по границата с Дунав, за които пазарът в северната съседка е спасителен пояс при реализация на продукцията.
Екатерина Стоилова
