Най-много изрядни кравеферми от общия брой стопанства в страната с над 50 животни има в Добричко, Ловешко, Бургаско и Шуменско. Това са показали проверките за качеството на млякото във всичките 3 677 ферми, започнати от 2015 година. При първото вземане на пробите през 2015 г. и 2016 година са тествани 74 хиляди животни от общо 240 700-те млечни крави, подлежащи на проверка. Това е записано в доклада на Българската агенция за безопасността на храните БАБХ, публикуван през май тази година.
До средата на 2017 година продължават проверките и в по-малките стопанства от 10 до 49 крави, които според регистрите наброяват 5 200. В тях се отглеждат около 110 хил. животни. До края на годината ще премине и третият етап на тестване на млякото, добито в дребните семейни стопанства, където се отглеждат между 1 и 10 животни.
Според европейския регламент кравето мляко се изследва по няколко показатели – брой микроорганизми и соматични клетки, наличие на инхибитори, физикохимични показатели (масленост и точка на замръзване) и др. Прави се оглед на оборите и здравословното състояние на животните.
От анализа на БАБХ се вижда, че картината по отношение на качеството на млякото е твърде далеч от европейските норми. При големите ферми с над 50 животни се вижда, че само в Добрич по показателя на брой микроорганизми кравите отговарят на еврокритериите – на един милилитър техният брой е 35 788, което е под нормите на ЕС.
Бургас и Видин също се вместват в нормите, но в Ямболско състоянието е зле и там са отчетени проби с най-голям брой микроорганизми над 760 хиляди на мл.
По отношение на соматичните клетки повечето ферми покриват евроизискванията. Изключение правят само Ямболско, Хасковско, Русенско и Пловдивдско.
Според комплексната оценка на големите стопанства се вижда, че най-много изрядни стопанства има в Североизточна и Югоизточна България. Добричка област е на първо място – там само 14% от проверените стопанства са били с неотговарящи показатели.
Следва Ловеч, където неотговарящо мляко е открито само в 17 на сто от проверените ферми. В Бургаско 32% са неотговарящите, а в Шуменско половината са отговарящи, другата – неотговарящи.
При всички останали области в страната броят на неотговарящите стопанства е повече от брой на отговарящите. Това се дължи на разпокъсаността и все още много дребни стопанства, които не могат да инвестират в нови породи високомлечни животни, се посочва в анализа.
Заключението сочи, че най-зле е Врачанска област, където 100% фермите не отговарят на исканото качество. Следват Ямболско с 95% и Русенско с 94% неотговарящи стопанства. София град също е в черния списък с 91% неотговарящи стопанства.
В Кюстендилско с неотговарящо мляко са 85% от кравефермите, в Кърджалийско – 74%.
Анализът на БАБХ дава и друга интересна информация. Според данните в рамките на един месец в големите кравеферми се добива 43 518 литра мляко и то от стопанства със среден брой от 100 крави. С най-висока млечност и най-нисък брой соматични клетки и микроорганизми са стопанствата във Варненско, Добричко и Шуменско.
В Западна и Южна България – София град и област, Кюстендил, Перник, Кърджали и Стара Загора маслеността е най-ниска. Там и показателите за микроорганизми и телесни клетки е най-високо.
Данните от изследването показва още, че колкото по-голямо е едно стопанство, толкова маслеността на млякото е по-висока, а чистотата – по-голяма. Затова и при ферми с над 400 животни е постигната най-висока ефективност.
