Относителният дял на отрасъл „селско стопанство“ в брутния вътрешен продукт на България намалява, посочват от Българската стопанска камара в поредния материал от рубриката „Стига вече!”, посветен на сектора. Публикациите в рубриката започват от началото на 2016 г. и в нея без коментар се представят статистически данни и обективни факти.
Брутната добавена стойност (БДС) на сектора и в абсолютен, и в относителен размер (на хектар) спада поради намаляване на интереса у производителите към подотрасли, произвеждащи продукция с висока добавена стойност като животновъдство, овощарство и зеленчукопроизводство, констатират от БСК. Създадената БДС на хектар у нас е в пъти по-малка от средната за Европейския съюз. През 2013 г. БДС на хектар в България е била 353 евро, средната за 27-членният тогава ЕС е 1 282 евро, а в Холандия е 9 206 евро по данни на Евростат, което е ясен сигнал за изоставане от съвременните технологии и прилагането на иновации в отрасъл „селско стопанство”.
В абсолютно изражение средногодишният размер на БВП в отрасъл „земеделие, горско и рибно стопанство“ е относително постоянна величина и е около 4 млрд. лв, сочат данни на Националния статистически институт. Същевременно от приемането ни в ЕС през 2007 г. досега средногодишно получаваме по около 2 млрд. лв. субсидии, отбелязват от БСК. Основната причина за това е създаденият дисбаланс между отделните сектори в селскостопанското производство, довело до монокултурност в растениевъдството, изтъкват експертите на камарата.
Зърнено-фуражният сектор значително е изпреварил другите производства – с 37,1% от общата продукция на подотрасъл „растениевъдство” и 67,9% от използваните земеделски площи. Този сектор е и най-големият бенефициент на директни плащания на единица площ. Независимо от концентрацията на ресурси в сектора и увеличаване на добива от площ не се наблюдава увеличаването на общата продукция на сектора, а доближаване до нивото от 1986 г. Основната разлика е в реализацията на продукцията. До 1990 г. количествата зърно за износ са били около 0,25-0,3 млн. т. Останалото количество е било предназначено за създаване на повече добавена стойност за селското стопанство. Сега износът е около 5-6 млн. т., като е важно да се уточни, че изнасяме основно непреработена суровина, което не носи добавена стойност за икономиката ни.
От БСК правят сравнение за производството и реализацията на продукцията по подсектори на селското стопанство за периода 1980-2015 г., благодарение на който се установява, че в растениевъздството:
1. Най-чувствителен за икономиката ни е спадът в производството на тютюн и съответно на тютюневи изделия. От световен и европейски лидер в производството и търговията с него производството на ориенталски тютюн между 1980 и 2015 г. намаля с 633% независимо от националната субсидия за сектора.
2. Техническите култури (с изключение на маслодайните) бележат сериозен спад. Някои, като влакнодайните, захарното цвекло и др., се произвеждат в пренебрежимо ниски количества или не се произвеждат изобщо. Сривът на производството е рязък – повече от 37,5 пъти - от 1,954 млн. тона през 1980 г. до 52 хил. тона през 2015 г.
3. Има чувствително намаляване на производството в овощарството. Географското разположение на България предполага производството на десертно и винено грозде, различни видове плодове за прясна консумация – продукти, които са с голяма добавена стойност. Общото количество произведени плодове е намаляло от около 2 млн. тона през 1980 г. до 213 хил. тона през 2015 г., т.е. 9,4 пъти;
4. Намаляване има и в друг традиционен сектор – производството на зеленчуци. От 1,639 млн. тона през 1980 г. производството им спада до 613 хил. тона през 2015 г., т.е. 2,7 пъти. Производството на домати е намаляло 2,4 пъти, на картофи – 7 пъти, а на пипер – 3,9 пъти;
5. Ръст в растениевъдството бележи производството на маслодайни култури. Производството на слънчоглед е увеличено от 380 хил. тона през 1980 г. на 1,699 млн. тона през 2015 г., а на рапица - от 37,5 хил. тона на 500 хил. тона. Увеличение се наблюдава и в производството на лавандула от етерично-маслените култури.
Подотрасъл „животновъдство“ също се характеризира с голям, но нереализиран потенциал за производство. И при него е налице сериозно намаление на броя на отглежданите животни, респективно – на произведената продукция.
1. В говедовъдството намалението е 3,3 пъти - от 1,796 млн. бр. през 1980 г. на 550 хил. бр. през 2015 г. Броят на отглежданите биволи е намалял 4,4 пъти – от 48 хил. бр. през 1980 г. на 11 хил. бр. през 2015 г. Отглежданите свине са около шест пъти по-малко - 3,808 млн. бр. през 1980 г. и 600 хил. бр. през 2015 г.
2. Овцевъдството е един от най-засегнатите сектори. Намалението е около десет пъти – от 10,433 млн. бр. през 1980 г. на 1,331 млн. бр. през 2015 г.
3. Производството на яйца и птици също е в пъти по-малко. Броят на произведените птици намалява 2,7 пъти - от 41,636 млн. бр. през 1980 г. на 15,600 млн. бр. през 2015 г., а при яйцата намалението е 1,9 пъти - от 2,434 млрд. бр. през 1980 г. на 1,286 млрд. бр. през 2015 г.
4. По производство и добив на мляко България е на дъното на класацията в ЕС. Произвеждаме достатъчни количества за последваща преработка, но поради лошото структуриране на стопанствата пазарната ориентация в сектора е слаба – само 45% се реализират пазарно, а останалите 55% - чрез преки продажби. Това показва наличието на сериозен сив сектор в производството на мляко. Общото производство на мляко е спаднало 1,9 пъти - от 2,151 млрд. литра през 1980 г. до 1,119 млрд. литра през 2015 г.
5. Изключение прави пчеларството, където е налице плавно увеличаване на продукцията и броя на пчелните семейства. Рязко се увеличават и фермерите, лицензирани за биологично производство. Единствено през 1997 г. се отчита срив в производството, свързан с изключително неблагоприятните климатични условия за пчелите
