Изплащането на компенсаторните средства за биопроизводство ще бъде първото искане, което Българската асоциация „Биопродукти“ ще отправи към новия земеделски министър. Става въпрос за около 50 милиона лева, които стопаните очакваха да получат още в края на 2016 г. „В останалите европейски държави биопроизводителите получиха евросредствата още в края на декември, а ние за първи път, откакто тези плащания се предоставят на България, ще ги получим едва през май“. Това посочи председателят на организацията Албена Симеонова, която от името на колегите си обяви част от предложенията си към бъдещия земеделски министър.
Пресконференцията на биопроизводителите съвпадна случайно с обявяването на бъдещия кабинет. Симеонова направи това изявление минути преди Бойко Борисов да обяви новия състав на правителството, където за агроминистър беше предложен бившият изпълнителен директор на фонд „Земеделие“ Румен Порожанов.
Целта на фермерите беше да информират обществеността за огромното си разочарование от досегашното отношение на държавната администрация към биологичното производство в България, довело до изчерпване на бюджета за този така важен за развитието на земеделието сектор.
„Не може през 2006 година да залагаш развитие на биопроизводството, така че до 2013 година то да достигне 8% от земеделските площи, а на практика да не осигуряваш необходимия ресурс за тази стратегия. Днес биоземеделието се развива върху 5,5% от площите и е важно да достигнем поставената цел“, коментира още Симеонова, която припомни първата стратегия за развитие на това производство в страната.
„Биопроизводството стимулира хората да произвеждат, опазвайки околната среда, и точно когато нашата организация започна да привлича млади хора към този бизнес, администрацията изведнъж оряза компенсаторните плащания“, посочи Веселина Ралчева от управителния съвет на асоциацията. В големите европейски държави процентът на биокултурите се движи между 11% в Германия до 14 процента в Швейцария.
Затова и браншовиците ще настояват от новия кабинет да предложи нова стратегия, в която освен финансиране, да се предложат и насърчителни мерки за развитието на пазара. „В останалите европейски държави има пазарни механизми, според които в държавните учреждения с предимство се доставят биохрани. Затова и от асоциацията ще предложат подобна нормативна уредба да бъде записана и в българското законодателство. Целта е в болници и детски градини доставките на биохрани да станат препоръчителни“, обясни още Симеонова.
Като припомниха, че биопродуктите са по-скъпи от конвенционалните храни, защото растенията не се третират с пестициди и друга химия, затова и добивите са доста по-ниски, браншовиците поясниха, че често се спекулира с цените. „Скъпите биохрани, които се продават в страната, се внасят отвън, докато българските са само с около 30-40 на сто по-скъпи“, обясни и Благовеста Василиева, биоживотновъд от Маджарово.
„Ако родните биофермери имаха възможност сами да преработват продукцията си, тогава българските биодомати, биопшеница и биомесо нямаше да се продават зад граница, където добавената стойност отива в европейските производители“, посочи още Албена Симеонова.
Браншовиците не избегнаха и проблема с появата на мнимите биофермери, появили се само заради субсидирането на този отрасъл, без да имат намерение да развиват този бизнес. „Наша грешка е, че при кандидатстването по подмерки 4,1 и 4,2 от селската програма предложихме преференции за биопроизводството, което изопачи кандидатстването и доведе до поява на много фалшиви производители“, посочи Симеонова. Именно заради това и от асоциацията ще настояват за спешна проверка на всички одобрени биопроекти, за да се види доколко те отговарят на изискванията.
Екатерина Стоилова
