Кромидът не е най-придирчивата култура, но все пак има нужда от известно внимание. Важно е в лехата, където се сади, да е вложен преди прекопаването кофа прегорял оборски тор и лъжица суперфосфат на квадратен метър. Мястото трябва да е добре осветено и проветриво, тъй като тогава растенията ще бъдат по-малко уязвими за гъбичните заболявания, най-опасните от които са маната и ръждата.
Кромидът има нужда от пространство, затова се сади през 8 сантиметра, а между редовете се оставят по 25-30 сантиметра. Най-добре е да бъде засят там, където миналата година са били отглеждани краставици, зеле, домати и картофи, т. е. след онези зеленчуци, при които влагаме високи дози органични и минерални торове, тъй като най-пълноценно използва остатъците от тях. Няма смисъл да се сади след свои роднини – при това положение се натрупват болести и почвата се изтощава едностранчиво, а и вредителите не спят. Не е добра идея да се сее и след моркови. А за да се върне на място, където вече е бил отглеждан, са нужни най-малко 5 години.
Расте добре при ниска влажност на въздуха, но почвата трябва да се овлажнява редовно – той реагира добре на поливането и понякога се налага да го прилагаме по 2 пъти седмично. Поливането трябва да се ограничи значително, когато луковиците започват да узряват, т. е. няколко седмици преди прибирането на зеленчука. Ако не го направим, реколтата ще е по-силна, но може и да пропадне напълно от шийно гниене. Поради същата причина не се отглежда на участъци, близо до които преминават подпочвени води.
Кромидът расте зле на кисели почви, затова трябва да се погрижим да намалим нивото на киселинност, иначе растенията ще са слаби и често ще боледуват.
Бурените действат зле на кромида – ако лехите обраснат, лукът може просто да се спари или ще се източи до такава степен, че след плевенето ще загине. Затова е важно бурените да се отстраняват навреме.