След огромния скандал с липсата на софтуер на правните основания, който постави фермерите в положение да не знаят какво чартаят при заявяването на земята, служебният министър Христо Бозуков за пореден път показа, че живее на друга планета, след като в профила си във Фейсбук написа как „тазгодишната кампания за директни плащания върви много добре спрямо предходни години“.
Синор.БГ публикува пълната информация, качена от Бозуков, която очевидно трябва да стигне до фермерите. За които това обяснение е върхът на наглостта, след като всеки от тях трябва по няколко пъти да се разкарва до общинските служби, за да подаде, очертае или коригира заявлението си. Публуваме без редакция обяснението на агрочиновниците.
„Състоянието на подадените заявления и очертаните площи през кампанията за директни плащания 2017 г. е много добро -даже по-добро от очакваното в сравнение с предходни години“, коментира Георги Праматаров, изпълняващ длъжността директор на дирекция „Директни плащания и идентификация на земеделски парцели“ в Министерство на земеделието и храните.
Към 10 април 2017 г. в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) има над 31 643 подадени заявления, от които над 16 300 са заявленията по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), която е основната за подпомагане. Така, че в тези 16 300 заявления към момента има над 1 450 000 ха земя. А това е повече от една трета от площите, които се очаква да бъдат заявени, на (общия размер на заявените площи през последните години е 3,7 — 3,8 млн. ха).
През предходната кампания към 10 април 2016 г. е имало 14 000 заявления и под 1 млн. ха очертани площи. Той прави сравнение и с 2014 г., защото тя е последната, при която не е имало извънредно удължаване на сроковете за подаване на заявления.
Обикновено те се подават до 15 май и след тази дата има още 25 календарни дни, при които се начислява санкция за всеки ден закъснение.
През 2015 г. и 2016 г. е имало около месец удължаване на кампанията. И ако се приеме, че тази година няма да има удължаване, то до момента очертаните площи са повече спрямо предходните две години, след като към 10 април 2014 г. имаме 1,35 млн. ха заявени, казва Праматаров. А като общ брой са подадени 31 400 заявления, докато през 2016 г. са били 24 000, а през 2014 г.-33 000.
Засега земеделците само очертават площи и маркират схеми за подпомагане,. Това, което все още не могат да направят, подобно на предходите две години е, че не могат да приключат заявленията.
Тази година проблемът основно идва заради зареждането на правните основания в ИСАК, пояснява Георги Праматаров. Напомняме, че срокът за регистриране на тези правни основания беше 15 февруари. На 1 март, когато започва кампанията по прием на заявления, все още се регистрират последните пристигнали правни основания. След приключването им започва тяхната трудна обработка поради несъвместимост на софтуери. Остарелият софтуер, в който се регистрират правните основания, въпреки големия брой актуализации, които е претърпял, не може да предостави данни, които директно да бъдат заредени в ИСАК. Затова е необходима една междинна стъпка, която да обработи данните, идващи от т.нар. регистри „Ферма“, така че те да бъдат заредени в ИСАК.
Сега сме на този етап, уточнява Георги Праматаров и до дни, данните вече ще са обработени и би трябвало да останат само казуси, в които е необходима някаква корекция. След като 99 % от правните основания са налични в ИСАК, тези, които вече са си отворили заявленията, очертали са площите и са посочили схемите за подпомагане, ще могат да приключат с подаването на заявлението за подпомагане. Това се отнася и за всички кандидати, които заявяват само схеми за животни.
Създадена е организация между дирекциите, които имат отношение към зареждането на правните основания, за да може данните и казусите, които се получават, да се зареждат своевременно в ИСАК..
Важно е да се каже, че датата 15 февруари за регистрация на правни основания, важи за всички правни основания за частни земи, с изключениена споразумения за трайни насаждения и споразумения за пасища , които тепърва се финализират по Закона за собствеността и ползване на земеделските земи.
Както и миналата година ще бъдат презареждани данните за съответното землище, когато бъдат финализирани процедури и търгове за отдаване на общински и държавен поземлен фонд за пасища и разрешителни за паша в националните паркове.
„Общо взето това е в компетенциите на колегите от поземлени отношения, но доколкото съм запознат, това са единствените четири — пет случая, в които ще имаме промяна в правните основания, такива каквито ще бъдат заредени в следващите няколко дни. И както казах, промени ще бъдат правени, когато има казуси или допуснати грешки при въвеждането на правните основания в софтуера“, коментира още Георги Праматаров.
През миналата година кандидатите със заявления по СЕПП са били около 61 500, през 2015 г. — около 66 000. Останалите са кандидати, които нямат площи, а участват в други схеми за подпомагане. Сред тях има директни плащания за глава животно или преходна национална помощ за тютюн. Така общо стават близо 110 000 кандидати за субсидии.
Има и такива, които заявават подпомагане само по агроекологичните мерки и/или за биологично производство.
Трудно е да се каже още от сега каква ще бъдат субсидиите. Те зависят от това колко площи или животни са заявени и колко са допустими за подпомагане. По почти всички схеми бюджетът се разделя на допустимите площи или животни за изчисляване на размера на подпомагане.
Бюджетът по основната схема СЕПП се получава като от него се извадят бюджетите на редица други схеми:30 % от бюджета за директни плащания за т.нар. зелени директни плащания, 15 % за обвързана подкрепа за плодове и зеленчуци и за животни, като от тях 2 % са за протеинови култури и т.н.
Общият размер на подпомагане, който ще получи земеделския стопанин, зависи и от вида на стопанството. Например тези, които са с обработваеми земи, могат да получат подпомагане основно по СЕПП, зелени директни плащания и схема за преразпределително плащане за първите 30 ха, а в зависимост от културата на обработваемата земя би могло да се добави подпомагане по схеми за обвързано подпомагане за зеленчуци и/или протеинови култури, припомня Георги Праматаров.
По неговите думи заявените земи традиционно са най-много в Добрич и Плевен. След това са Пловдив, Стара Загора и Бургас. И по ресурс и по заявявяне, това са областите с най-много земеделски земи. На дъното винаги е Габрово. Благоевград като голяма територия има сравнително малко заявени площи. Това важи за Смолян и Кърджали, но там заявленията са много, защото има много заявители, които се грижат само за животни или такива, които отглеждат тютюн. От тези 110 000 кандитати, около 40 000 са по Схемата за предходна помощ за тютюн. Тази помощ им се дава за това, че в референтния период 2007–2009 г. са отглеждали тютюн. Схемите за директни плащания за площи, животни и преходната национална помощ са 20. Като се добавят към тях и мерките от Програмата за развитие на селските райни 2014 — 2020, които са част от общото заявление, стават към 30, обобщава Георги Праматаров.
Допустимост на площите за подпомагане
Допустими за подпомагане са земеделските площи, върху които се извършва земеделско производство или се поддържат в състояние, което да ги прави подходящи за паша или обработване. За поддържането на земеделската площ в състояние, което да я прави подходяща за паша или обработване, в съответствие с предназначението на площта, трябва да бъде приложена поне една от следните дейности:
-изораване;
-дисковане;
-подрязване на тревата и/или премахване на плевели и храсти;
-почистване и обработка с хербициди.
Земите под угар са допустими за подпомагане, когато върху тях е извършена най-малко една почвена обработка до 31 май на годината на кандидатстване и се поддържа максимална височина на тревостоя от 0.5м.
Допустими за подпомагане са постоянно затревените площи, когато:
-на тях има не повече от 100 броя дървета и/или храсти на хектар с височина над 0.5 м (за клек и хвойна — независимо от височината), които са с мозаечно разположение;
-на тях има мозаечно разположени сгради, съоръжения, скали, скални участъци, ерозирали или оголени терени, които заемат не повече от 10 % от общата площ на пасището, след изключване на неподходящите за подпомагане площи.
Постоянно затревени площи са:
-постоянните или временни пасища, които са допустими, в случай че се използват за паша на минимум 0.15 животински единици на хектар;
-ливадите за косене, които са допустими при поддържане на максимален тревостой от 0,7 м. във всеки момент от годината;
-Постоянно затревени площи, поддържани в състояние, позволяващо извършване на паша или косене, които са допустими при поддържане на максимален тревостой от 0,35 м. във всеки момент от годината.
Намаления на плащанията
С цел по-балансирано разпределение на средствата за директни плащания между земеделските стопани ще се прилага намаление на плащането по СЕПП, след приспадане на разходите за заплати, осигуровки и данъци, реално платени и декларирани от земеделския стопанин, които са свързани със земеделската му дейност. Прилагането на този инструмент предвижда намаление за сумите над 150 000 евро в размер на 5%, а за суми над 300 000 евро — 100%.
