Точно преди Цветница в цяла България се отбелязва празникът на „лазарките“ Лазаровден, или още Връбница. Това е денят, в който християните почитат Свети Лазар, символизиращ здравето и дълголетие. Известна е притчата за Лазар, когото Христос възкресява на четвъртия ден след смъртта му.
Заедно с Цветница това е един от най-красивите пролетни празници. На този ден младите лазарки берат цветя за венците, които ще оплетат за празника Цветница (на следващия ден). Пременени в традиционни фолклорни носии, лазарките обикалят къщите на селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет. Стопанинът на дома ги дарява с яйца, пари, плодове и дребни подаръци.
В миналото на Лазаровден момците от селото са поисквали ръката на своята избраница.
На този ден празничният обред започва рано сутринта. Момичетата се разделят на групи от по 5-6 лазарки и започват да обикалят селото пременени в невестински дрехи. В различните части на България девойките са обличали различни одежди. В Източна Тракия например Лазарките са обличали нови булчински премени, за да ги "разтърсят за хаир".
В кюстендилско момите са носели в ръка кърпа, с която невестата се "кланя" на сватбата - така наречената "кланячка", а в Шоплука главите им са били украсени с китка от копринена трева и красиво пауново перо.
Основните песни на Лазаровден са благослов за здраве, плодородие и благополучие на дома. Но и тук, в къща където има ерген или мома за женене, в песните се вмъкват и любовно-женитбени мотиви:
Тук сме чули, разбрали, Лазаре,
че има ерген и мома, Лазаре,
я ергена женете, Лазаре,
я момата годете, Лазаре…
Празникът носи пролетно настроение и се очаква с нетърпение както от участничките, така и от жителите и гостите на селата и градовете. Вярвало се е, че мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи. Затова е било задължително всяко момиче от селото да лазарува.
В Кюстендилско лазарките пеели не само в домовете, но и в гората, в раззеленили се ниви и дори по пътя и все за здраве, плодородие и щастие.
