Лазар е символ на здраве и дълголетие поради чудото с неговото възкресение, което Иисус Христос извършва четири дни след смъртта на приятеля си. Този ден се отбелязва винаги на осмия ден преди Великден. И поради факта, че самият Великден се определя по лунния, а не по слънчевия календар, то и Лазаровден се пада всяка година на различна дата, но винаги в събота.
Този празник е дълбоко свързан с народните пролетни обичаи, известни като лазаруване. Лазарките берат цветя за венците, които ще оплетат за следващия ден Цветница и с тях ще бъдат накичени къщите и хората. Момите са пременени в традиционни фолклорни носии и на днешния ден те обикалят къщите на селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет.
Стопанинът на дома ги дарява с яйца, пари, плодове и дребни подаръци. В миналото на Лазаровден момците от селото са поисквали ръката на своята избраница.
Основните песни на Лазаровден са благослов за здраве, плодородие и благополучие на дома. Но и тук, в къща където има ерген или мома за женене, в песните се вмъкват и любовно-женитбени мотиви.
Празникът носи пролетно настроение и се очаква с нетърпение, както от участничките, така и от жителите и гостите на селата и градовете. На този ден празничният обред започва рано сутринта. Момичетата се разделят на групи от по 5-6 лазарки и започват да обикалят селото пременени в невестински дрехи. В различните части на България девойките са обличали различни одежди. В Източна Тракия например Лазарките са обличали нови булчински премени, за да ги "разтърсят за хаир".
В кюстендилско момите са носели в ръка кърпа, с която невестата се "кланя" на сватбата - така наречената "кланячка", а в Шоплука главите им са били украсени с китка от копринена трева и красиво пауново перо.
