Последната събота преди Страстната седмица християните отбелязват празника на Свети Лазар – христосовия приятел, когото Бог съживява 4 дни след смъртта му. Лазаровден се празнува на осмия ден преди Великден. Поради това, че възкресението се определя по лунния, а не по слънчевия календар, Лазаровден се пада всяка година на различна дата, но винаги в събота. Лазаровото възкресение станало непосредствен повод за смъртната присъда на Спасителя. Затова именно от най-дълбока древност било установено случилото се да се спомня преди началото на Страстната седмица (Седмицата на Христовите страдания).
В българските традиции този празник е свързан с лазаруването. На този ден младите жени берат цветя за венците, които оплитат за празника Цветница, който се отбелязва тържествено на следващия ден.
Лазарките са пременени в традиционни фолклорни носии. Те обикалят къщите на селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет. Стопанинът на дома ги дарява с несварени яйца, пари, плодове и дребни подаръци. В миналото на Лазаровден момците от селото са поисквали ръката на своята избраница.
Песните на този ден са благослов за здраве, плодородие и благополучие на дома, като своеобразен апотеоз на пролетта. Там, където има ерген или мома за женене в домовете, тогава в песните се вмъкват и любовно-женитбени мотиви:
Тук сме чули, разбрали, Лазаре,
че има ерген и мома, Лазаре,
я ергена женете, Лазаре,
я момата годете, Лазаре…
Празникът носи пролетно настроение и се очаква с нетърпение както от участничките, така и от жителите и гостите на селата и градовете.
Вярвало се е, че мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи. Затова е било задължително всяко момиче от селото да лазарува.
