Брашнестата мана е често срещана болест в оранжериите и на полето. Причинява се от гъба. По горната страна на листата се появяват едри, жълтеникави, неясно очертани неправилни петна. От долната страна на листата петната са покрити с белезникав спорообразуващ налеп. При слино развитие на болестта по горната страна на листата също се образува такъв налеп. Листата нарастват неравномерно и се деформират. При силно нападение петната се сливат и обхващат цялата петура. Листата прегарят напълно и опадат. Растенията се обезлистват. Към края на вегетацията на пипера, отглеждан на полето, болестта се прехвърля в оранжериите. По този начин тя може да се развива целогодишно.
Мерките за борба с брашнестата мана включват унищожаване на растителните остатъци. При силно нападение се прави пръскане с разрешените препарати: ортива топ СК – 100 мл/дка с работен разтвор 100 л/дка. Максимален брой приложения – 1 брой (карантинен срок 3 дни), цидели топ – 100 мл/дка, вивандо – 30 мл/дка, систан екозом ЕВ – 65-165 мл/дка (карантинен срок 3 дни). При оранжерийното отглеждане на пипера може да се появи опасната гъбна болест сиво (ботритисно) гниене. Заболяването обхваща всички надземни части. По листата се образуват неправилни, воднисти петна, които се разрастват бързо. Заразените цветове увяхват, изсъхват и опадат. По плодовете се появява мокро гниене. При по-висока влажност всички нападнати растителни части се покриват с плътен сив налеп.
Мерки за борба: Разрешен за употреба препарат за тази болест е пролектус 50ВГ – 80-120 г/дка с работен разтвор 50-150 г/дка (карантинен срок 1 ден) . Третирането може да се направи и с арвак 50ВГ – 150-200 г/дка (карантинен срок 3 дни), ребют ВГ – 150-200 г/дка с работен разтвор 80-120 л/дка (карантинен срок 3 дни).
Маната по пипера е много опасна и повсеместно разпространена болест по пипера у нас. Причинява се от гъба. Развива се през целия вегетационен период, но най-често след прецъфтването. По разсада болестта причинява мокро гниене в основата на стъблото, последвано от пожълтяване и опадане на листата. Характерен признак на заболяването е загниването на корените, на кореновата шийка и основната част на растението. Загнилата кора се обелва лесно. Нападнатите растения по-късно изсъхват изцяло. По плодовете, около дръжката, се появяват воднисти разрастващи се петна. При висока влажност петното обхваща целия плод, който изгнива за 2-3 дни и се покрива с плътен бял мицел. Семената потъмняват и също се покриват с бял налеп. Болестта се проявява на огнища, обикновенно в най-ниските места на посева, в които се задържа по-дълго вода.
Гъбата, причинител на болестта, се запазва в растителните остатъци, в почвата, в някои плевелни растения. Заразяването на пипера най-често става чрез поливните води, изхождащи от заразен водоизточник. При гравитачно поливане заразата се разнася по редовете и се проявява като гниене на долната част на растенията, а при дъждуване признаците на болестта се появяват по надземната част и по плодовете. С отточните води заразата попада в реките и се разнася на по-големи разстояния.
Използването на химически спедства срещу маната по пипера е слабо ефективно и не се провежда. Указанията за борба срещу тази болест включват основно агротехнически мерки с предпазен характер. Те са: осигуряване на здрав разсад, отгледан в обеззаразена почва. Преди разсаждането поливане на разсада с 1% разтвор от проплант 722СЛ (100 мл за 100 л вода) при разход 5 л/кв.м. Отглеждане на растенията върху висока леха (височина 20 см). Гравитачно поливане на растенията чрез инфилтрация. Периодично продълбочаване на полвината бразда за да се поддържа под 20 см през целия вегетационен период. Изскубване и унищожаване на първите заразени растения. Обеззаразяване на почвата под тях с 2% разтвор амонев нитрат. Поддържане на добър воден режим в посева. Засаждане на пипера след предшественици, които не се нападат от маната (житни култури).
Вертицилийно увяхване е друга често срещана болест по пипера. Причинява се от гъба. Първите признаци на заболяването обикновено се появяват по време на цъфтежа. Най-долните листа на заболелите растения пожълтяват, завяхват, изсъхват и опадат. Постепенно болестта обхваща и горните листа. При силна проява на болестта растенията се обезлистват. На върха им остават само няколко дребни листенца. При заразяване в по-ранна фаза младите растения остават дребни, със скъсени междувъзлия и не плододават. При пререз на стъблото в основната част се вижда тъмнокафяво оцветяване на проводящата система. Корените остават видимо здрави.
Изкореняване и унищожаване на растенията със силно проявени признаци на заболяването. След приключване на вегетацията, събиране и унищожаване, извън посева на всички растителни остатъци, включително и корените. Въввеждане на заразената площ на 4-5 годишно сеитбообръщение с култури, които не страдат от тази болест, най-често житни. Торене с по-големи количества оборски тор. Поддържане нормална почвена влажност. Използване на устойчиви на болестта сортове пипер. При възможност обеззаразяване на почвата.
Болести по лука
Мана. Често срещатна опасна болест по лука. Причинява се от гъба. Растенията получени при засаждане на болни луковици изжълтяват и изостават в развитието си. Листата им са тънки, извити и отпуснати надолу. От листата през шийката болестта преминава в луковицата. При влажно време листата се покриват със сиво-виолетов спороносещ налеп. Образуваните спори се пренасят от вятъра и заразяват здравите растения. По листата на заразените растения се образуват продълговати, светлозелени петна. Цветоносите остават стерилни. При условия на по-висока влажност по всички части на заразените растения се развива фин виолетов спороносен налеп. При съхранение на лука болестта не се развива.
Гъбата причинител на болестта се запазва в почвата и луковиците, които са източника за първичните заразявания.
Унищожаване на растителните остатъци след прибиране на реколтата. Спазване на 3-4 годишно сеитбообръщение при заразената площ с необходимата пространствена изолация между посевите за глави, арпаджик и семепроизводство. Използване на здрав посадъчен материал, получен от здрави посеви.
Разрешени за употреба препарати срещу маната по лука са: акробат плюс ВГ – 200 г/дка (карантинен срок 14 дни), верита ВГ – 150 г/100 л вода за декар (карантинен срок 14 дни), мелоди компакт 49ВГ – 185 г/дка с работен разтвор 60-100 л/дка. Максимален брой третирания през вегетационния период 4 броя с интервал 7-14 дни (карантинен срок 7 дни), пенкоцеб 80ВГ – 200-250 г/дка (карантинен срок 28 дни). Лукът предвиден за консумация на зелено не се пръска.
