Големият проблем пред малките фермери в България е разпокъсатността на земята и липсата на коопериране, което би стимулирало развитието на бизнеса. Това мнение изразиха експерти от германската фондация “Конрад Аденауер”, участвали в дискусията за бъдещата обща селскостопанска политика на Европейския съюз, която се очаква след 2020 г. Форумът беше организиран от партия Обединени земеделци и Фондация “Конрад Аденауер” – България, съобщиха от организацията.
2017-а ще бъде много специална година за България, защото се навършва едно десетилетие от членството на страната в Европейския съюз. ОСП е в сърцето на Европейския съюз и аз смея да твърдя, че тази политика е успешна”, заяви от своя страна г-н Торстен Гайслер - ръководител на бюрото на фондация “Конрад Аденауер” в България. Той припомни, че в Германия земеделците са започнали да се обединяват още в 60-те години на миналия век.
Като голям проблем в България Торстен Гайслер посочи разпокъсаността на земеделската земя, което намалява конкурентоспособността спрямо други държави. Той даде висока оценка на българските храни, сред които, по думите му, плодовете и зеленчуците се открояват със своето отлично качество.
Евродепутатът Алберт Дес, член на Комисията по земеделие и селски райони на Европейския парламент, представи немския опит по отношение на кооперативите.
Предимствата на кооперациите в Германия се състои в това, че фермерите могат да решават какво да се случва с тях, отбеляза евродепутатът.
Алберт Дес разказа за кооперацията, на която е почетен председател. Тя е петата по големина в Германия и обединява 165 малки кооперации, зад които стоят 4 хиляди млекопреработватели. На италианският пазар например 25% от сиренето пармезан е тяхно производство.
Той посочи, че в Германия 60% от млякото се преработва от кооперации и 40 на сто от частни фирми.
Той коментира и въпроса за премахването на квотите при производството на мляко и изрази несъгласие с мнението, че това ще направи цените нестабилни, защото те и сега са такива.
За решаване на проблема с разпокъсаността на земеделската земя Алберт Дес даде за пример Германия, където обединяването на земята стартира още през 1960 г.
Гостът засегна и финансирането на земеделските стопани чрез банкови заеми и посочи, че в Германия, при 5 годишен срок на изплащане лихвата е 0.8 %, а при 10-годишен – 0.5 %.
Над 80% от българските директни плащания отиват у едрите производители и малък процент от субсидиите стигат до дребните фермери, които на практика имат най-голяма нужда от подкрепа. Това каза председателят на Балканската земеделска камара и бивш евродепутат Петя Ставрева. Тя откри дискусия на тема: "Предизвикателствата пред общата селскостопанска политика на ЕС и развитието на българското земеделие".
Обединяването на малките и средните стопани в организации на производители все още е твърде бавен процес.
Едно от големите предизвикателства пред България е успешното интегриране на българското земеделие към Общата селскостопанска политика (ОСП) и ефективното усвояване на средствата от фондовете на ЕС, подчерта Петя Ставрева. Позицията на България по отношение на приоритетите в аграрната политика на Общността в периода до и след 2020 г. трябва да е съобразена с цялостната дългосрочна визия за развитието на земеделието и селските райони у нас.
По думите на Ставрева мисията на Програмата за селските райони е освен подкрепа за продължаващата модернизация на агросектора и грижа за селските райони, които продължават да изостават и да се обезлюдяват.
Като основна задача пред България тя посочи необходимостта от изработване на дългосрочната стратегия за развитие на земеделието с участието на браншовите организации, аграрната наука, производителите и преработвателите на земеделска продукция.
