През изминалата 2016 година Министерство на земеделието и храните направи някои предложения за съществени промени и въведе нови моменти в схемите за обвързана подкрепа на производството. След обстоен анализ на тези корекции екипът на Института за агростратегии и иновации прави задълбочен поглед върху резултатите, много от които според експертите изглеждат нелогични. На моменти те дори застрашават допустимостта на схемата и нейното прилагане от България като страна-членка, коментира Светлана Боянова, директор на института. Синор.БГ публикува детайлния анализ, който е от съществено значение за прилагането на политиките в агросектора през 2017 г.
Схемите за обвързана подкрепа се прилагат по желание от страните-членки, като всяка една от тях сама преценява дали ще ги използва и в какъв размер. Единствените две условия, които са нормативно поставени пред държавите-членки, когато решават дали и как да прилагат тази схема, са залегнали в чл.52, ал. 3 и ал.5 от Регламент 1307/2013 г., а именно:
- Обвързано с производството подпомагане може да се отпуска само на онези сектори или онези региони от дадена държава-членка, в които отделни видове селскостопански практики или отделни селскостопански сектори, които са особено важни по икономически, социални или екологични причини, претърпяват определени трудности;
- Обвързаното с производството подпомагане може да се отпуска само в степента, необходима да се създаде стимул за поддържане на настоящите равнища на производство във въпросните сектори или региони.
Много е важно да се отбележи, че за разлика от останалите схеми по директните плащания, където може да се прави евентуален паралел и сравнение между държавите-членки, при обвързаното подпомагане такова не може да има, защото то отразява проблемите и спецификите на съответната държава-членка. Само за пример може да се посочи, че спецификите при изготвяне на анализа по отношение на обвързаната подкрепа могат да варират от географско положение и климат, да се премине през покупателна способност на населението и се стигне до Брутен национален продукт на конкретната държава-членка.
Подкрепените сектори в България
Към настоящия момент България е избрала да предоставя обвързана подкрепа в секторите „говеждо и телешко месо”, „плодове и зеленчуци”, „мляко и млечни продукти”, „протеинови култури” и „овче и козе месо”.
В своя анализ Министерство на земеделието е разделило обвързаната подкрепа най-общо в две направления - растениевъдство и животновъдство. Настоящия материал се фокусира по-конкретно върху направлението животновъдство, поради факта, че от общо 10 схеми 6 са посветени на него. Останалите четири са за протеинови култури, за зеленчуци, за оранжерийни зеленчуци и за плодове.
Промените
Прави впечатление, че на страницата на Министерство на земеделието и храните липсва текстови файл с аналитична част за причините, довели до нотифициране на измененията в обвързаната подкрепа.
Единствената информация се съдържа във файла „Презентация - Икономически анализ и оценка на влиянието на обвързаната подкрепа с европейски средства в сектор животновъдство”. Там в графичен вид е показана тенденцията по отношение на изменението на структурата на стопанствата в годините 2010 – 2015, разделени най-общо по категория ферма и категория животни. В последните слайдове се намеква, че анализът е изготвен единствено на база сравнение на данните до момента. За съжаление обаче, никъде не се посочва целта на подпомагането и това какво ще се постигне към края на бюджетния период - 2020 г. Интересна е таблицата на страница 8 във файла „Презентация_животновъдство_обвързана подкрепа-прилагане 2015-2016”.
Там в табличен вид е показано сравнението между 2015 г. и 2016 г. за всяка една от схемите в направление животновъдство. Последната колона, озаглавена „Тренд 2016/2015 в %”, показва стряскащи резултати.
По пет от шестте схеми се отчита значително увеличение както в броя на подадените заявления (съответно самостоятелни бенефициенти), така и в броя на животните. Този „тренд” обаче е в пълно противоречие с чл.52, ал.5 от Регламент 1307/2013 г., съгласно който „Обвързаното с производството подпомагане може да се отпуска само в степента, необходима да се създаде стимул за поддържане на настоящите равнища на производство във въпросните сектори или региони.” Отделно в ал.3 на същата разпоредба Регламентът казва, че за да получат подкрепа, въпросните сектори трябва да претърпяват трудности.
Показаното в тази таблица увеличение обаче показва точно обратното. Показва изкривяване в подпомагането. Показва наличие на материален стимул за започване на производство с цел получаване на субсидия, което не само че ще бъде за сметка на реалните животновъди, но може да постави под въпрос допустимостта на самата обвързана подкрепа.
Изключение правят данните по отношение на схемата за млечните крави, където цифрите все пак са с отрицателен знак и трендът може да покаже запазване на производството. Проблемът е, че намаление с 0,34 процента в бенефициентите (22 броя заявления за подпомагане по-малко на фона на 6 368 общо подадени заявления) е пренебрежително малко и по никакъв начин не отчита намалението в броя на млечните ферми в България, свързано с отпадане в края на 2015 г. на дерогацията за производството на неотговарящо на стандартите мляко.
Един анализ на броя на фермите, които произвеждат отговарящо на стандартите на ЕС мляко по отношение на хигиенните изисквания може да покаже точно обратен тренд в схемата от показания. Защото подпомагане по схемата имат право да получат само производители, които произвеждат мляко в съответствие с изискванията на Регламент 853/2004 г., като следва да се има предвид, че дерогацията в чл. 10, ал.8 от същия регламент е по-скоро с инцидентен и временен характер.
За съжаление обаче публични данни по този въпрос ще има по-късно през настоящата година, когато се публикува Аграрния доклад за 2016 г. Ако се направи сравнение с данните в Аграрния доклад за 2015 г. ще се види, че тенденцията за годишно намаление в броя на млечните крави е сравнително стабилна и ръстът е около 4% от 2013 г. насам.
Имайки предвид горното, е нормално да се очаква, че с предложените изменения Министерство на земеделието и храните цели премахване на изкривеното подпомагане в схемите на обвързаната подкрепа. А такова несъмнено има. Това е видно и от публикацията в сайта sinor.bg – „Едва 1,1 млн. дка общински пасища и мери са дадени на животновъдите, останалите 2,2 млн. лева са пуснати на търг”. Няма логика при повишаване на броя на бенефициентите да няма повишаване в търсенето на пасища.
Странно е защо след като измененията бяха широко презентирани още през месец август 2016 г. Министерство на земеделието и храните публикува проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 3 от 17 февруари 2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания пет месеца по-късно - в последните дни на 2016, а именно на 29 декември.
Ето и какво по-конкретно гласят промените и моментите, които е важно да се отбележат в тях:
- Изменението в схемата за обвързано подпомагане на млечни крави представлява въвеждане на горна граница на броя подпомагани животни – 250 крави и въвеждане на изискване за минимален размер на произведено годишно количество мляко от крава – 1500 кг. за крава в планински район и 2000 кг. за крава в равнинен район. Въведените две нови изисквания, макар и обидно малки по отношение на количеството мляко, по своята същност са ограничителни. А въвеждането на условия, които ще ограничат достъпа до финансиране при една схема, целта на която е да запази нивото на производство и анализа на която показва отрицателен тренд в броя на фермите и животните, е меко казано странно. Няма нито икономическа, нито политическа логика да въвеждаш ограничения, които ще намалят броя на подпомаганите животни в сектор, в който от 2014 г. насам се твърди, че има сериозни затруднения.
- Изменението в схемата за обвързано подпомагане на месодайни крави и/или юници представлява въвеждане на горна граница в броя подпомагани животни – 250 крави и/или юници. Тук въведените ограничения са отново нелогични. С предложения прогнозен бюджет, въпреки приложените ограничения, за 2017 г. ще се подпомогнат 125 000 животни (страница 8 от файла „Презентация - Проект за нотификация на обвързаната с производството подкрепа в сектор животновъдство”, а това е с 2 211 животни повече от заявените през 2016 г. (страница 8 от файла „Презентация_животновъдство_обвързана подкрепа-прилагане 2015-2016”).
На практика с въведените ограничения се постига увеличение на подпомаганите животни. Тук логиката отново е меко казано странна.
- Изменението в схемата за обвързано подпомагане на млечни и/или месодайни крави под селекционен контрол представлява разделяне на схемата на две (млечно и месно направление), въвеждане на минимална долна граница от 20 животни от една порода, вписани в главния раздел на родословната книга, въвеждане на изискване за минимално годишно произведено количество мляко в размер на 4000 кг. от крава и въвеждане на модулирана ставка. Логиката за въвеждане на ограничение от минимум 20 животни в схема, основната цел на която е да се запази производството в един сектор, в който се твърди, че има икономически проблеми, няма да бъде коментирана. Странно е, че въпреки въведените ограничения, след въвеждане на измененията за 2017 г. очакването е да бъдат подпомогнати с 20 552 животни повече спрямо заявените през 2016 г. (референтните данни от сайта на МЗХ са същите като данните посочени в предходното изменение).
- Изменението в схемата за обвързано подпомагане на овце майки и/или кози майки представлява промяна на условията по схемата за планински райони - общо 6 000 ферми с около 120 000 овце и/или кози майки, като ограничението е 10-49 животни. Отново логиката тук е странна, защото предложеното ограничение ще доведе до намаление на броя бенефициенти от 6 528 през 2016 г. на 6 000 през 2017 г. Това означава намаление с 528 стопанства или с около 8% от заявеното през 2016 г., което съотнесено с процента увеличение за 2016 г. – 53,96% е пренебрежително малко.
- Изменението в схемата за обвързано подпомагане на овце майки и/или кози майки под селекционен контрол представлява въвеждане на минимална долна граница от 50 (респективно 20 кози) овце от една порода вписани в главния раздел на родословната и въвеждане на модулирана ставка. Тук отново за 2017 г. въпреки въведените ограничения се предвижда подпомагане с 16 342 животни повече отколкото през 2016 г.
- Изменението в схемата за обвързано подпомагане на биволи представлява подпомагане само на женски животни, въвеждане на минимално количество произведено мляко в размер на 400 кг. и въвеждане на модулирана ставка. Това е единствената логически и икономически издържана промяна с оглед заложените 8 660 животни за подпомагане.
- Въвежда се нова схема за обвързано подпомагане на млечни крави в планински райони. Съгласно предложената схема ще се подпомагат 6 653 ферми с около 120 000 крави или ферми със средно около 5-9 крави. Предложението е резонно т.к. е напълно в духа на чл.52 от Регламент 1307 от 2013 г. Все пак е редно да се направи препратка и по отношение на спазването на изискванията на Регламент 853/2004 г. относно хигиенните изисквания.
Заключение
В заключение може да се каже, че предложените изменения в схемите за обвързаната подкрепа в направление животновъдство въпреки, че по своята същност изглеждат ограничителни, реално водят до увеличение в броя както на фермите, така и на животните. Това може да постави под съмнение самата допустимост на схемите. Реалният проблем обаче не е в допустимостта, а в евентуалното създаване на „нови” животновъди, които са такива единствено заради субсидията. Такъв вид фермери не се интересуват от производителността на своите животни, нито от икономическото състояние на фермата си, нито от земята която ползват, а единствено от броят животни, който им е необходим за целите на схемите и мерките, по които могат да получат финансиране. Техният „бизнес“ почива на логиката, че колкото повече животни притежаваш, толкова по-голяма субсидия ще получиш.
Въвеждането на изискване за количество произведено мляко през предходната година е стъпка в правилната посока, но заложените количества реално са нищожни.
Изкривяването в подпомагането на животновъдите е факт. И направените досега промени в политиката по отношение на животновъдството като цяло по никакъв начин не кореспондират с проблема – дори напротив, създават условия за конфронтация с другите сектори и производства.
